Уязвимата империя

— Вижте! — извика Калан и посочи нагоре.

През пролуките в кедровите корони, в ясносиньото небе видяха чернопер сокол да кръжи високо над тях, понесен от бързите въздушни течения. Черноперите соколи вече не ги преследваха. Този просто си търсеше храна за вечеря.

— Какво беше онова старо поверие? — попита Кара. — Ако срещнеш граблива птица, кръжаща в небето, и си в началото на дълъг път… Май беше лоша поличба.

— Аха — отрони Ричард. — Само че не се стряскам от някакви си стари поверия. Искам да кажа, че все пак ще ти позволим да дойдеш с нас.

Калан се засмя и бе наказана със заплашителна гримаса. Продължи да се смее и после, когато Ричард също избухна в смях. Кара не можа да изтрае и когато се обърна, Ричард видя усмивката на лицето и.