Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Президентът остави малко време на Кастило, за да осмисли думите му.
— Може да го е казал, защото се чувства унизен, че ФБР не може да открие нито теб, нито двамата руснаци, които си откраднал от ЦРУ.
Кастило мълчеше.
— Защо открадна предателите от ЦРУ, Чарли?
— Господине, никога не са били в ръцете на ЦРУ.
— Значи има още една страна на ужасията, която току-що чух.
— Точно така, господине.
— Ти каза ли на директора на Централното разузнаване, че отказваш да му предадеш откраднатите руснаци?
— Никого не съм крал, господине. Казах му, че руснаците не желаят да се предадат на ЦРУ.
— А казал ли си му, че в ЦРУ има много добри хора, или нещо подобно, които се опитват да не се удавят в море от леви бюрократи?
— Да, господине, това вече го казах.
— Какво правиш в Лас Вегас?
— Не съм в Лас Вегас, господине.
— Чарлс Монтвейл твърди, че си там.
— Посланик Монтвейл и преди е допускал грешки, господине.
— В момента, Чарли, изобщо не си в положение, когато можеш да си позволиш сарказъм.
— Така е, господине. Не исках да обидя никого. Просто съобщих факт. Извинете, господине.
Президентът въздъхна.
— Чарли, трябва да те попитам нещо. Ти ли уби, или организира убийството на руснака във Виена и представи нещата така, сякаш представителката на ЦРУ го е извършила?
— Научих за случилото се от вестника.
— Честно казано, не ми се вярва.
— Но е така, господине.
— Добре, Чарли. Извоювал си си правото да ми разкажеш твоята версия на невероятните неща, които ми разказаха. Въпросът е как да го направим. Ти къде си?
— В Тексас, господине.
— След около час заминавам за Филаделфия. Трябва да изнеса две речи. Едната е тази вечер, другата утре по обед. Ако ми дадеш по-точно място от „Тексас“, ще изпратя самолета си да те вземе. Мога да ти отделя половин час утре сутринта. Да кажем, в девет. В хотел „Фор Сийзънс“.
— Намирам се в Мидланд, Тексас, господине. В ранчото си.
— Там ли ще бъдеш, след като се пенсионираш?
— Възможно е, господине. Господине, не е нужно да изпращате самолет. Имам си.
— Трябва да ти задам следния въпрос. Нали не мислиш да се качиш на въпросния самолет и да изчезнеш нанякъде. Например в Аржентина?
— Не, господин президент. Ще се видим във Филаделфия утре сутринта.
— Още веднъж, просто за да докажа, че лоялността е още жива, ще се опитам да ти повярвам.
Чу се прищракване.
Кастило бе потънал в мисли и гледаше, без да каже и дума, слушалката.
— Подполковник — повика го гласът на секси Сюзън. — Подполковник…
— Време за пълна катастрофа — обяви Чарли пет минути по-късно. — Току-що обещах на президента да му докладвам утре в девет във Филаделфия. Освен това му казах къде съм.
— Най-важното е да изтръгнем Йети и Дмитрий от ръцете на ЦРУ.
Погледна Кейси.
— Алойшъс, трябва да те помоля за огромна услуга.
— Ще се погрижа за тях, Чарли.
— Трябва да ги откараш в Козумел.
— Ще се погрижа за тях, Чарли — повтори Кейси.
— Възможно по-бързо.
Кейси се обърна към радиото.
— Кейси. Елуд Дауд.
— Добър ден, господине — отговори почти веднага Дауд.
— Ела да ме вземеш на секундата.
— Разбрано, тръгвам, господине.
— Край на разговора. — Погледна Кастило. — Достатъчно бързо ли е, Чарли?
— Благодаря ти.
— Да дойда ли с теб, Карлос? — попита Дмитрий Березовски.
— Аз идвам с теб — заяви Светлана.
— Много благодаря, но няма да стане — отсече Кастило. — Първо, няма да допуснат нито един от двамата да припари до президента. Второ, не мога да ви вкарам при него, защото се предполага, че сте руски мошеници и крадци, на които няма да повярва нито Монтвейл, нито директорът на Централното разузнаване, които са убедени, че сте лъжци. Джак тръгва с вас — продължи Чарли. — Лес, искам да дойдеш с мен, ако и ти искаш. Ти също, Пищовлия. Лес ще се занимава с радиото, а Пищовлията ще обясни как е проследил парите, стига да успея да накарам президента да ни изслуша.
— Разбира се — кимна Юнг.
— Разбира се, господине — отвърна Брадли.
— Джак, щом има как — продължи Кастило, — свържи се с квартирата в „Пилар“. Някой да се обади на Александър и да му съобщи, че Дмитрий и Светлана се връщат в Козумел. Той знае как да ги върне в Аржентина тихо и безпроблемно.
— Дадено — съгласи се Дейвидсън. — Ти кога тръгваш?
— Трябва само да спра в Мидланд за гориво и да пусна летателен план. Да се грижиш за Макс.
Дмитрий повтори предложението си да тръгне с тях, докато си стискаха ръцете в къщата, а Кастило повтори причината, поради която няма да стане.