Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Деветият доклад бе единственият, който подполковник Кастило, военен авиатор с добър опит, разбра.
Трябваше да се опита да разбере силните страни и недостатъците на предложенията на Торине. Налагаше се да ги покаже на президента и не искаше да се направи на глупак, когато президентът започнеше да задава въпроси, на които той нямаше отговори.
Събра всичко, което му бе изпратил Торине, и копие от доклада на Пищовлията, подготвен по собствените му бележки от Фулда, и всичко, което бе научил от Дмитрий и Светлана. Отиде и седна на бюрото в стаята си, където се надяваше да бъде оставен на спокойствие.
Юнг трябваше да преработи доклада заради всичко, което бе започнало да пристига от Будапеща — Дешамп най-сетне бе пристигнал — но Юнг заяви, че първо трябва да „поогледа“, за да е сигурен, че точно това иска, вместо да продължи да прави нещо, с което може да изгуби времето на всички.
Тъкмо се бе настанил на бюрото и си бе налял чаша кафе, когато Светлана влезе в стаята. Беше сигурен, че тя ще се ядоса, когато й каже, че няма нужда нито от помощ, нито от компания.
— Джоел Исаксън те търси — отвърна тя.
(Десет)
Обратното броене на лаптопа му показваше 36:58, когато Чарли стана от бюрото и посегна към слушалката на радиото.
— К. Г. Кастило.
— Свързвам ви с подполковник Кастило, господин Исаксън — заяви секси Сюзън.
„Няма нужда да съм Шерлок Холмс, за да се сетя, че има нещо общо с президента. Нали Джоел е шеф на охраната.“
Потвърждението дойде веднага, когато Исаксън започна разговора си, като заяви:
— Чарли, преди пет минути ми се обади президентът.
Кастило изчака той да продължи.
— Питаше ме дали знам къде си. Когато му казах, че нямам представа, той помоли да те намеря. Отвърнах, а аз не лъжа президента, Чарли, че няма да мога. При което той заяви: „Пробвай, Джоел. Ако можеш, му кажи да ми се обади. Ако не можеш, обади ми се отново след десет минути.“ Аз, разбира се, се съгласих. Той затвори, а аз позвъних на Джак Дохърти, който ми каза да те потърся по радиостанцията. Джак също не може да лъже президента.
— Разбирам, Джоел. Съжалявам, че те забърквам.
— И аз съжалявам, Чарли. Какво да му кажа?
— Нищо. Ще му позвъня веднага.
— Белият дом.
— К. Г. Кастило за президента по обезопасена линия, ако обичате.
— Изчакайте за момент, подполковник. Имам специални инструкции…
„Какво означава «специални инструкции»?“
— Личната линия на президента — чу се гласът на изпълнителния секретар на президента.
„Частна линия ли?“
„Не е телефонът в кабинета му.“
— Обажда се подполковник Кастило.
— Подполковник, в момента президентът провежда важна среща в Овалния кабинет. Бихте ли ме изчакали секунда…
— Възможно ли е да ми кажете с кого е срещата?
Последва дълго мълчание.
— С държавния секретар, посланик Монтвейл и директорите на ЦРУ и ФБР. Президентът ми даде специални инструкции, ако някой позвъни за вас.
Последва ново дълго мълчание и тогава чу ядосания глас на президента:
— Какво?
— Свободен ли сте да разговаряте с подполковник Кастило, господин президент?
— Винаги. Чуваш ли ме, Кастило?
— Да, господин президент.
— Изчакай малко. Ще мина в малкия кабинет.
— Добре, господин президент.
Кастило бързо си представи какво става. Президентът на Съединените щати става от бюрото си — или от кресло, или канапе — и влиза в подобен по-малък кабинет отстрани на Овалния, известен под името Работен кабинет на президента, като оставя държавния секретар Натали Кохън, директора на ФБР Марк Шмит, директора на Централното разузнаване Джон Пауъл и директора на Националното разузнаване Чарлс У. Монтвейл, които веднага стигат до същия извод, че президентът не иска нито един от тях да чуе какво има да казва един нищо и никакъв подполковник. До един са побеснели и не могат да си намерят място.
— Добре, Чарли, ето ме.
— Да, господин президент.
— Сам ще се съгласиш, че Марк Шмит не приказва много цветисто — заяви президентът.
— Господине?
— Току-що каза нещо доста колоритно. Каза „Що се отнася до разни неуправляеми типове, в сравнение с Кастило, Оливър Норт е непоклатим и сигурен като Гибралтар“.