Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Той извади телефона си и набра някакъв номер.
- На кого се обаждате? - попитах го.
- На Травис Дон. За да не предупреди жена си. Ако знае, че баща й всичко си е признал, тя ще се паникьоса и ще избяга.
Травис не вдигна мобилния си телефон. Тогава Гахалоуд се обади в управлението в Орора, за да ги свържат по радиостанцията.
- Тук сержант Гахалоуд, щатска полиция на Ню Хампшър - каза той на дежурния полицай. - Трябва незабавно да говоря с началника Дон.
- С началника Дон? Обадете му се на мобилния. Днес не е на работа.
- Как така? Днес говорих с него и той ми каза, че е извикан на пътнотранспортно произшествие.
- Не е възможно, сержант. Повтарям ви, че днес не е на работа.
Гахалоуд затвори пребледнял и обяви обща тревога.
*
Няколко часа по-късно Травис и Джени бяха арестувани на бостънското летище „Логан“, от което смятаха да излетят за Каракас.
С Гахалоуд напуснахме полицейското управление в Конкорд късно през нощта. Глутницата журналисти, които чакаха близо до изхода на сградата, моментално ни се нахвърлиха. Преминахме през тълпата без никакъв коментар и се качихме в колата на Гахалоуд. Той подкара мълчаливо. Попитах:
- Къде отиваме, сержант?
- Не знам.
- Какво правят ченгетата в такива моменти?
- Отиват да пийнат. А писателите?
- Отиват да пийнат.
Спряхме пред любимото му заведение на изхода на Конкорд. Влязохме и си поръчахме двойно уиски. Зад нас по телевизията течеше последната новина:
ПОЛИЦАЙ ОТ ОРОРА ПРИЗНАВА,
ЧЕ Е УБИЛ НОЛА КЕЛЕРГАН
1.
Истината за случая „Хари Куебърт“
- Последната глава на книгата, Маркъс, трябва да е най-хубавата.
Ню Йорк, четвъртък, 18 декември 2008 г.
Един месец след разкриването на истината
Тогава го видях за последен път.
Беше двайсет и един часът. Седях вкъщи и слушах любимите си минидискове, когато на вратата се позвъни. Отворих и двамата мълчаливо се загледахме. Накрая той каза:
- Добър вечер, Маркъс.
След миг колебание отвърнах:
- Мислех, че сте мъртъв.
Той поклати глава в знак на потвърждение.
- Вече съм само призрак.
- Искате ли кафе?
- Искам. Сам ли сте?
- Да.
- Вече не трябва да бъдете сам.
- Влезте, Хари.
Отидох в кухнята да стопля кафето. Той ме изчака в хола, беше нервен, играеше си със снимките по рафтовете на библиотеката ми. Когато се върнах с кафеника и чашите, разглеждаше една, на която бяхме аз и той в деня на дипломирането ми в Бъроус.
- За първи път идвам у вас - каза.
- Стаята за гости ви чака. От няколко седмици вече.
- Знаели сте, че ще дойда, така ли?
- Да.
- Добре ме познавате, Маркъс.
- Приятелите усещат тези неща.
Той тъжно се усмихна.
- Благодаря за гостоприемството, Маркъс, но няма да остана.
- Защо дойдохте тогава?
- За да ви кажа сбогом.
Опитах се да прикрия объркването си и налях кафето.
- Ако ме зарежете, няма да имам повече приятели - казах.
- Не казвайте това. Не като приятел, като син ви обичах, Маркъс.
- А аз ви обичах като баща, Хари.
- Въпреки истината?
- Истината по никакъв начин не променя това, което изпитваме към някого. Такава е голямата драма на чувствата.
- Прав сте, Маркъс. Значи, знаете всичко?
- Да.
- Как разбрахте?
- Досетих се.
- Само вие можехте да ме разкриете.
- Значи, за това ми говорехте на паркинга на мотела. Това е била причината да смятате, че между нас вече нищо няма да е същото. Знаехте, че всичко ще разкрия.
- Да.
- Как стигнахте дотам, Хари?
- Не знам...
- Имам видеозаписи на разпитите на Травис и Джени Дон. Искате ли да ги видите?
- Да, ако обичате.
Той седна на канапето. Вкарах диска в четеца и включих видеото. На екрана се появи Джени. Беше заснета във фас в една от стаите на щатската полиция в Ню Хампшър. Плачеше.
*
Откъс от разпита на Джени Е. Дон
Сержант П. Гахалоуд: Госпожо Дон, откога знаете?
Джени Дон (плаче): Аз... Никога нищо не съм подозирала. Никога! До деня, в който откриха Останките на Нола в Гуз Коув. Градът бръмчеше като кошер. В „Кларкс“ беше пълно с клиенти, с журналисти, които задаваха въпроси. Истински ад. Накрая ми прилоша и си тръгнах по-рано от обикновено, исках да си почина. Пред нас имаше кола, която не бях виждала друг път. Влязох вкъщи и чух гласове. Разпознах гласа на началника Прат. Той се караше с Травис. Не ме чуха.
12 юни 2008 е.
- Спокойно, Травис! - викаше Прат. - Никой нищо няма да разбере, ще видиш.