Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Дори ако предположим, че тази… играчка… позволява на канимите да се сравняват с бойната ефективност на рицарите на дърво — каза Арнос, а тонът му подсказваше, че той изобщо не вярва в тази възможност, — просто трябва да предприемете аналогични тактически мерки, за да им попречите да я използват ефективно.
— Ако забравим, че Насаг има огромен брой каними, които може да обучи в стрелба с балиста — каза Тави. — А ние имаме строго ограничен брой рицари и не можем да си позволим да ги загубим или заменим — Тави се обърна към останалата част от стаята. — Разбира се, това оръжие само по себе си не определя хода на конфликта. Просто го използвах, за да покажа, че канимите са по-хитри, по-находчиви, по-изкусни и по-добре оборудвани врагове, отколкото мислехме преди.
Арнос издаде изразяващ отвращение звук.
— Трябва да повярваме, че за толкова векове конфликти с тези животни, ние сме били просто прекалено слепи, за да видим това, което се е намирало точно под носа ни?
Тави поклати глава.
— Канимите, с които Алера се е сражавала преди, никога не са нападали толкова добре организирано или в такива количества. Освен това, преди това нашествие, ние никога не сме срещали забележим брой представители на тяхната каста на воините.
— Просто изобщо не разбирам тази ситуация — обади се Върховен лорд Церес. Той прокара твърдата си, покрита с тъмни петна ръка по оплешивяващата си глава. — Поведението на тези същества изобщо не е това, което очаквах. Собствените ми благородници и войници ми докладваха, че тези каними просто позволили на алеранците да напускат окупираните територии безпрепятствено, при условие че си отидат мирно.
— Което очевидно е индикатор за липсата им на контрол над ситуацията — каза сенатор Арнос, надигайки се — и също така говори по отношение на стратегическата им глупост. Никой истински командир не би си позволил да загуби такъв потенциално ценен ресурс, камо ли да го даде на врага — той се обърна към залата. — Всъщност неумелото командване в целия този регион беше…
— Извинете ме, сенаторе — прекъсна го Тави, запазвайки тона си любезен. — Ще се радвам да отговоря на всякакви въпроси, които вие или други граждани може да имате — той посрещна погледа на Арнос без усмивка. — Но предполагам, че протоколът изисква да говоря аз.
Арнос се обърна към Тави, кръв нахлу в бузите му.
— Абсолютно вярно, капитане — промърмори Гай от мястото си.
Въпреки че формулировката остана учтива, а гласът му спокоен, твърдото ударение на думите му не оставяха никакво съмнение, че на Първия лорд не му е весело.
— Сенаторе, моля за вашето търпение по този въпрос. Всеки ще има възможност да се изкаже, уверявам ви. Капитане, моля, продължете мисълта си за неочакваната щедрост на военачалника на канимите относно освобождаването на алеранци от окупираните територии.
Тави наклони глава.
— Нямаше нищо щедро в това, сър. Беше гениално.
Гай кимна, без да откъсва поглед от Арнос.
— Обяснете.
— Това не му дава нищо друго освен предимства — отговори Тави. — Най-големият проблем, пред който е изправена цялата зона на конфликта, е храната. Бойните действия доведоха до унищожаването на много полета, други бяха увредени и това намали способността на целия регион да даде стабилна реколта. Добавете към уравнението над сто хиляди гладни каними и в резултат получаваме, че всички сили тук се опитаха да гарантират безопасността на цялата храна, която им е на разположение.
Лейди Плацида вдигна ръка.
— Извинете, капитане. Сто хиляди? Разбрах, че нашите изчисления се основават на около приблизително двойно по-малка цифра.
— Сто хиляди е много скромна оценка, ваша светлост — каза Тави, учтиво свеждайки глава към Върховната лейди. — Канимите, които пристигнаха тук, не дойдоха просто като военно нашествие. Докараха и своите семейства. Жени и деца. Казах, че са сто хиляди, но не знам реалното число. Никой не го знае. Те се събират в огромни стада, за да се защитят.
Приглушен ропот премина през залата.
Тави прочисти гърлото си и започна да говори малко по-силно.
— Освобождавайки алеранци от окупираните територии, Насаг решава редица свои собствени проблеми и създава няколко нови за нас.