Отписаният

— Бих го изпратил при вас в юридическия — рекох на Володя не без завист. — Да готви младата ни смяна. Какви лекции чете само след двеста грама! А представяш ли си след триста?

— На вас ви дай само да се дракате — самодоволно измърмори Слава. — А работата чака. За Салуцки ли питаше?

— Нима? — учудих се аз. — А ти канеше ли се да разкажеш нещо?

Володя се усмихваше. Изглежда, взе да посвиква с нашия стил, вече не се притесняваше, че ще се скараме на сериозно.

Сега ще започне като счупен грамофон да разказва кога е била основана банка „Лютеция“, помислих аз. Така си баба знае, така бае.

— Банка „Лютеция“ е основана през ноември деветдесет и първа — рече Слава, като прикри очи, сякаш прежалваше Салуцки и банката му. — Ако си спомняте, през ония дни либералната общественост се стесняваше да пита новите богаташи: откъде са паричките ви. Смяташе се за проява на лошо възпитание.

— И го използваше всеки, който поиска — потвърдих аз.

— Обявеният банков капитал не превишава минималната сума, не си спомням каква, но оборотът на финансовите операции расте с приказна бързина. Лихвеният процент е по-нисък, отколкото на другите, а процентът по влоговете по-голям. Мнозина смятаха, че банката бързо ще фалира. Но вносителите се увеличаваха и увеличаваха… Понякога внасяха до милион долара дневно. Просто не знаеха къде да складират тоновете пари. Беше ясно, че тая работа няма да свърши добре. Но банката процъфтява до ден-днешен. Явно за завист на конкуренцията. И ето как завърши.