Отписаният

— Още ли мислиш, че това са криминални сблъсъци? — попита замислено Слава.

— Нищо не мисля — отвърнах. — Просто те помолих да разузнаеш що за човек е този банкер. По-точно, що за човек е бил — поправих се аз.

— Какво значение има сега? — Той безгрижно махна с ръка. — По-добре ми кажи друго: тия украинци си заминали, но хазайката е тук. Тя го е виждала по-често.

Това прозвуча така: хванах ли те!

Погледнах свирепо Володя. Той допря длани до гърдите си, за да компенсира с този жест недостатъчната убедителност.

— Пети ден я търся! Дава жилището си под наем, а живее някъде по пътя за Горки, зад Салтиковка, във вилата на сестра си. Хваща си клиентите на Курската гара. Взема парите предварително. Това е всичко, което казаха съседите.

Недоволството от собствената ми персона се увеличаваше. Оказва се, че тя взема парите предварително. Ето защо този мъж не я е чакал.

Та аз току-що се учудих по този повод. Интересно дали Слава ще го пропусне покрай ушите си, или няма да ми прости?

— Сигурно го е виждала само веднъж — въздъхна той. — И то доста отдавна. Може да не си спомни как е изглеждал.

— Жилището заето ли е в момента? — попитах Володя.

— Какво значение има? — махна той с ръка.

— Такова — Слава отвърна вместо мен, — ако жилището е свободно, значи тя чака клиентите си на гарата. Твоят шеф правилно те попита. Излиза, че стои там, търси те в навалицата, а ти кой знае защо си тук и прекъсваш старшите по длъжност.

Аз и Володя се спогледахме. Излиза, че конякът е разширил съдовете на Грязнов до необходимите размери. И кой знае какво щеше да стане, ако в бутилката имаше повече — вече щяхме да знаем кой е гръмнал банкера Салуцки…

Володя избра бързо номера на онази скапана квартира. Продължителното пиукане се чуваше дори в другия край на кабинета.

— Това не е още факт. — Слава използва моите думи. — Може и новите да са отишли в Лужники. Значи слушай ме внимателно. — Той хвана Володя за едно копче на сакото. — Ще се обадиш тази вечер. Ако щеш, звъни до сутринта.

— Защо? — не разбра Володя. — По-добре да отида там, да попитам съседката. Хазайката винаги й поръчва да наглежда какво става в апартамента.

— Или така — кимна Слава. — Друго исках да кажа. Утре трябва да слезеш от влака, който пристига от богатия юг, разбра ли? Натоварен с чанти и куфари. Тогава тя сама ще те намери. По-точно, ще те наобиколят много хазайки, те избягват да вземат кавказци. А ето ви русначе, цялото в кожа, с чанти.

— Но аз нямам кожено яке — отвърна срамежливо Володя.

— Твой проблем — намръщи се Грязнов. — Изобщо на какво ви учат там… Ще намериш. Ще откраднеш от някого. Това си е твой проблем, ясно ли е? Значи бабите те наобикалят, ще ти предлагат квартира, но ти кажи: трябва ми в района на институт „Склифосовски“, за екстрени случаи, за да не ме кара „Бърза помощ“ надалеч — и тя е твоя! Тоест хазайката де! Хващаш я, да те закара до квартирата, а там ще съставиш с нейна помощ фоторобота на квартиранта. Започни от очилата. Всичко се случва. Може изведнъж тя да се учуди? Какви очила значи? Не знам за никакви очила. Ясно ли е?