Грегор и гибелното пророчество [bg]

— Защото е луда — каза Соловет, сякаш беше очевидно.

— О, не, не е луда. Туичтип е надарена. Покажи на хората какво можеш да правиш, Туичтип — каза Рипред. Туичтип само го изгледа злобно. — Хайде, давай, покажи им, иначе отново те чака живот с мен, моя милост и моята очарователна особа.

Туичтип неохотно повдигна глава и изтръска мъха и пръстта от носа си. Наклони брадичка на зад, подуши силно и направи гримаса:

— Сестрата на момчето се намира на третото ниво от голяма кръгла постройка в стая с осем други мъничета и двама големи. Току-що е яла торта и прясно мляко. Расте ѝ ново зъбче. Пелената ѝ е мокра, а ризката ѝ е розова — изсъска Туичтип. После пак натика нос в мъха.

Соловет повдигна вежди.

— Тя е мирисовидка?

— Да, обонянието ѝ е така неестествено изострено, че може да долавя дори цветове. Тя е една на милион. Аномалия. Прищявка на природата. Парий, защото представителите на собствения ѝ вид намират дарбата ѝ за много изнервяща. Но струва ми се изключително полезна за теб, скъпа моя Coловет — каза Рипред.

— А и не е лош боец. Щом е оцеляла сама в Мъртвата земя. — За първи път Соловет се усмихна. — Можеш ли да останеш за вечеря, Рипред?

— Мога да бъда убеден — каза Рипред. — Може ли да приготвят онова нещо със скаридите? И да не пестят сметаната.

— Никакво пестене на сметаната — съгласи се Соловет.

— И дайте на Туичтип много храна, но я пригответе без подправки. Обработвайте я възможно най-малко. Миризмата ви е отблъскваща за нея — каза Рипред.

Соловет нареди да заведат Туичтип в една отдалечена пещера извън Регалия, където миризмите на града нямаше да са толкова мъчителни за нея.

Преди да тръгнат, Соловет се обърна към Грегор:

— Нямах време да те поздравя както трябва, Грегор. Чух, че си предизвикал истинска сензация на днешната тренировка.

— Предполагам — каза Грегор.

— Разсякъл е всичките топки — каза Соловет на Рипред.

— Сериозно? — каза Рипред, като го огледа с интерес. Внезапно опашката на Рипред се вдигна ей така, от нищото, и рязко замахна към Грегор. За своя изненада, Грегор откри, че вече я е стиснал в ръка. По рефлекс беше парирал удара на сантиметри от лицето си.

— Е, това не може да се научи — каза Рипред, като измъкна опашката си от хватката на Грегор.

Рипред се отправи към двореца със Соловет през някакъв таен проход, за да не предизвика паника в града.

Арес отлетя с Грегор обратно до двореца. Стражите във Високата зала го поздравиха, а след миг колебание поздравиха и Арес. Може би Аврора беше права. Може би положението на Арес щеше да се подобри сега, когато беше обвързан в клетвен съюз с някой, който можеше да разсече всичките кървави топки.