Грегор и гибелното пророчество [bg]

За първи път Грегор изпита известна гордост от постижението си. Може би беше реагирал пресилено, заради фалшивата кръв и така нататък. Може би всъщност просто беше постигнал нещо страхотно, като например да вкара всички топки в игра на билярд или да спаси невъзможна топка в бейзболеи мач.

— Сериозно? — попита.

— Естествено! А Стеловет не съм я виждала тод кова раздразнена от пикника насам! — каза Лукса и се разсмя.

И двата прилепа започнаха да издават особени звуци — нещо като „хъ-хъ-хъх“, и на Грегор му отне един миг да осъзнае, че се смеят.

— О, Грегор, трябваше да видиш това. Викус принуди всички ни да отидем на този пикник с братовчедите ми от Извора, защото мислеше, че това ще ни помогне да се разбираме по-добре. А Стеловет вече се преструваше, че чува плъхове и Нериса изпадаше в ужас. Затова Хенри я подлъга да яде пашкули от нощни пеперуди. Тя прекара целия следобед, като измъкваше копринени нишки от устата си и повтаря ше: „Аш тфа няма да го забрафя!” — каза Лукса, доста добре имитирайки човек с пълна с коприна уста.

— Как я е накарал да яде пашкули? — попита Грс гор, едновременно развеселен и отвратен.

— Каза ѝ, че са деликатес, запазен само за кралски особи, и че не може да ѝ предложи да ги опита. Тя веднага отмъкна цяла шепа и ги натъпка в устата си — обясни Лукса.

— Хенри можеше да я преметне да направи всичко — каза Арес и последваха още няколко „хъ-хъ-хъх”. А след това смехът му внезапно заглъхна. — Можеше да преметне всички ни.

Върху прилепите и Лукса сякаш се спусна облак. Хенри се беше отнесъл с тях много по-зле, отколкото със Стеловет.

— За каквото и да е грешил Хенри, беше прав за братовчедите ми от Извора — каза Лукса мрачно. — Особено Стеловет. Тя си мечтае Нериса и аз да : умрем, защото си мисли, че Викус ще стане крал и тогава тя, като негова внучка, ще бъде принцеса. Известно време всички мълчаха, после Аврора внece по-весела нотка в разговора:

— Постижението на Грегор ще бъде от полза за теб, Арес.

— Ще видим — каза Арес.

— Ще бъде. Няма да ти навреди да имаш клетвен съюзник, който може да уцели всички топки — каза Лукса. — Сега никой няма да посмее да се прави, че не те вижда.

Грегор се надяваше, че това е вярно. Арес изглежда не водеше особено весел живот.

Арес и Аврора изведнъж вдигнаха глави. Лукса се заслуша за секунда, а после скочи върху гърба на Аврора. Изчезнаха в миг.

Грегор дочу в далечината свирене като от рог. Имаше висок, протяжен и пронизителен звук.

— Какво има?

— Това е предупреждение, Горноземецо. По-добре се качвай на гърба ми — каза Арес.

Грегор взе една факла и преметна крак през врата на Арес. Моментално се издигнаха във въздуха.

— Предупреждение ли? Какво предупреждение? — попита той, докато правеха завой над езерото.

Арес проговори спокойно, но мускулите му бяха напрегнати: