Балът на глупците [bg]

Тя примигна.

— Инжектиране. — Опита се да си представи как ще се приближи достатъчно близо до Миърнин, за да забие иглата на спринцовката в ръката му, особено когато е изпаднал в едно от своите гадни настроения.

— Може да се вкарва в тялото и чрез стреличка — добави доктор Милс. — Ще действа както при упояването на диви животни, макар че лично аз за никого не бих желал да използвам тази аналогия. Няма да е достойно.

Клеър се усмихна сковано.

— Това може да бъде… доста полезно. Досега не съм се опитвала да прилагам нагряване при изсушаването на кристалите. Звучи интересно.

— Нямала си причини да го правиш. Аз направих тази проба, защото не разполагах с безкрайно много време за изсушаването им — нашата лаборатория е с много натоварен график, пък и не желаех някой да се поинтересува с какво се занимавам. Помолих Амели да ни осигури охранявана лабораторна площ в университета. Така ще е по-удобно за теб и по-сигурно за мен. Мога да премествам апаратурата, където ни е необходимо или да изисквам още техника от Съвета. — Доктор Милс наведе глава и отново погледна Клеър. Кафявите му очи блестяха предизвикателно. Също като очите на Миърнин, макар и не така налудничаво. — А колкото до искането ми да посетя лабораторията, в която ти си получила кристалите…

— Съжалявам, но не мога да го уредя.

— Може би ако помолиш Амели…

— Опитах.

— Тогава как мога да проверя нашия пациент? — въздъхна той.

— Не можете.

— Клеър, това няма да свърши работа, ако не запиша основните показатели на пациента, за да определя точно колко се е подобрило състоянието му, след като сме променили формулата.

Това й бе напълно ясно, но се разтрепери само при мисълта да срещне приятния доктор Милс с Миърнин.

— Ще проверя — обеща му тя и се надигна от стола. — Съжалявам, но вече стана късно. Трябва да…

Доктор Милс се загледа през прозореца на кабинета си. Навън небето бе потъмняло от бледо синьо до тъмно лилаво.

— Разбира се. Ще ти осигуря мостра на кристалите от новата партида. Но преди да му дадеш от тях, трябва да му вземеш кръвна проба.

— Кръвна проба ли? — повтори Клеър. Той отвори едно чекмедже и й подаде малък, стерилно опакован пакет. Вътре имаше спринцовка, марля, спирт и две тръбички.

— Не говорите сериозно.

— Не казвам, че няма да е трудно, но след като не позволяваш да дойда с теб и сам да го направя…

Тя можеше да се справи с много неща, но не бе сигурна дали ще успее да укроти Миърнин дотолкова, че да му забие иглата във вената. Не и докато той беше… променен.

Взе комплекта и го прибра в раницата си.