Балът на глупците [bg]

— Защо?

— Те се опитаха да ме продадат на Брандън — изрече тя с равен тон. — Все едно съм някакъв добитък. Не зная защо Джейсън внезапно е бил обзет от носталгия по семейството. Няма добри спомени, заради които да се умилява.

— Но те си остават ваши родители.

— Да, за нещастие. Слушай, ще те светна накратко за историята на клана Росър — ние сме истинска ядрена фамилия. Като атомна бомба сме, която трови всичко наоколо, дори и да не е избухнала. — Ева поклати глава. — Не ми пука какво му е на баща ми. И не зная защо трябва и Джейсън да го е грижа.

Дойде още един студент и плати за едно кафе. Ева му се усмихна разсеяно, след което машинално, като робот, започна да приготвя еспресото.

— Това не е важно — рече тя. — И ще му затворя, когато се обади. Ако се обади. И дори да се е случило нещо, пет пари не давам.

Клеър само кимна. Не знаеше какво да каже. Личеше си, че Ева е много разстроена, много повече, отколкото можеше да се очаква от нея. Затова Клеър само й махна за довиждане и седна край една от най-близките маси. Заби поглед в книгата, която бе взела от библиотеката. Беше някаква докторска дисертация, написана обаче така, сякаш авторът й никога не бе учил английски.

Но уравненията в книгата бяха добре съставени. Тъкмо се бе зачела съсредоточено, когато мобилният й телефон звънна.

— Ало? — Номерът бе непознат. Беше тукашен, но не беше номерът на родителите й.

— Клеър Денвърс?

— Да, кой се обажда?

— Името ми е Милс. Доктор Робърт Милс. В болницата бях лекуващ лекар на твоя приятел Шейн.

Тя цялата настръхна от тревога.

— Да не би да се е случило нещо лошо с…

— Не, нищо лошо няма — прекъсна я той забързано. — Виж, ти си тази, на която са червените кристали, нали? Онези, които едва не убиха дъщерята на кмета?

Моментното облекчение на Клеър се изпепели като запалена хартия.

— Предполагам — отвърна момичето. — Дадох ги на лекаря.

— Ето какво: изследвах тези кристали. Откъде ги имаш?

— Аз… ами… намерих ги. — Формално погледнато, това бе истина.

— Къде?

— В една лаборатория.

— Искам да ми покажеш тази лаборатория, Клеър.

— Съжалявам, но не мисля, че мога да го направя.

— Слушай, разбирам, че навярно искаш да предпазиш някого… някоя много важна личност. Но ако това ще помогне, аз вече се сдобих с одобрението на Съвета да работя с тези кристали, така че сега действително се нуждая от информация за тях — кой ги е открил, по какъв начин, какви са съставките. Мисля, че мога да помогна.

Амели беше в Съвета на старейшините. Но тя въобще не бе споменавала, че ще работи с доктора.

— Нека проверя какво мога да ви кажа — рече Клеър. — Съжалявам. Ще ви позвъня, когато съм готова.

— Постарай се да е по-скоро — настоя той. — Казаха ми, че целта е през следващите два месеца да се увеличи ефективността на лекарството най-малко с петдесет процента.

Изненадана, Клеър само примигна.

— Знаете ли как действа?

Доктор Милс — чийто глас досега звучеше съвсем нормално и приятно — само се изсмя.