Луната, която убива [bg]

-Ни един от нас не е роден в Пътя на Богинята, послушнико. Всички идваме отнякъде, а миналото оставя върху нас своя отпечатък. Помисли за твоя.

- Ами, аз... - Ниджири сбърчи вежди. - Аз не разбирам.

-Казват, че добрият слуга никога не се оплаква. Едно дете от кастата на слугите очаква да се види под нечия власт, както очаква и някои господари да се окажат покварени. То гледа само да избегне най-лошите последици от тази поквара, за да оцелее. Докато, щом се наложи, един Бирник ликвидира покварата - а и властта, която я е създала, ако по този начин ще установи покой. Това имам предвид, послушник Ниджири. Ти се приспособяваш, вместо да въстанеш.

Обзет от закъсняло чувство за вина, Ниджири осъзна правотата на Рабанех и Супериора. „Един Бирник не търси помощ“ - каза си навремето. И затова и самият той не потърси, убеден, че ще се покаже по-силен, като се справи с проблема сам. Мислеше за себе си, когато трябваше да помисли най-напред за покоя на своите другари послушници. Разбира се, че Омин щеше да стори зло отново - той бе покварен. За такива нямаше оправия.

По-добре щеше да бъде да прати гордостта си по дяволите и да докладва случая пред Супериора и Бирниците. По-добре щеше да бъде даже да убие Омин - със собствените си ръце, ако не успееше с наркомансия - и да се остави на милостта на Бирниците. Всяко действие бе за предпочитане пред самодоволното бездействие, докато покварата растеше и разлагаше.

Младежът коленичи, допрял длани и чело о пода, за да покаже дълбочината на своето разкаяние.

-Моля за прошка, Бирник - промълви той срещу камъка, благодарен за отсъствието на Ехиру. Сонта-и продължаваше да стои надвесен над него, но това бе в реда на нещата. Как изобщо му бе минало през ума, че е готов да стане Бирник? — Сгреших. В никакъв случай не трябваше... Трябваше да направя много повече. Нека Нейният покой осени душата ми — трябваше да мисля.

Настъпи подходяща за случая тишина.

- Е - обади се с въздишка Рабанех, - мисля, че това е достатъчно. Ти какво ще кажеш, Сонта-и?

Сонта-и хвана Ниджири за лакътя и го изправи на крака. Докато младежът още примигваше от изненада, Бирникът пак присви очи:

- Той крие още нещо.

- Нормално е момчетата на неговата възраст да имат своите тайни, Спътнико. Дори нам е позволено да пазим по някоя.

Сонта-и го освободи с лека въздишка, която, както осъзна Ниджири, не изразяваше разочарование.

- Добре, съгласен съм.

- Становището на Ехиру по въпроса ни е известно. - Рабанех хвана ръце зад гърба си и погледна Супериора с въпросително вдигнати вежди.

- Бил е добронамерен, както изглежда - проговори Супериорът и кимна, макар Ниджири да долови известна резервираност в тона му. - Покоят сред послушниците е бил осигурен, макар с необичайни средства и само временно.

- Още е млад. - Рабанех вдигна рамене, а усмивката му най-после се върна на мястото си. - Ако няма какво да учи, каква нужда ще има от нас?