Екскурзия в Тиндари [bg]

— Факт е, че иска много да ви види — изплю камъчето адвокатът, заговаряйки най-накрая по същество.

— Няма проблем — каза Монталбано със самоувереността на англичанин.

— Благодаря ви, комисарю, благодаря! Не можете да си представите колко съм щастлив от вашия отговор! Бях убеден, че ще изпълните желанието на старец, който въпреки всичко, което се говори по негов адрес…

— Ще дойде в полицейското управление ли?

— Кой?

— Как кой? Господин Синагра. Не казахте ли току-що, че иска да се види с мен?

Гутадауро се поизкашля два пъти в знак на недоумение.

— Комисарю, проблемът е, че дон Балдучо се движи изключително трудно, краката му не го държат. Би било свръхмъчително за него да дойде в полицейското управление, разбирате ли ме?…

— Разбирам ви отлично колко е мъчително за него да дойде в полицейското управление.

Адвокатът предпочете да не обръща внимание на иронията. Запази мълчание.

— Тогава къде може да се срещнем? — попита комисарят.

— Хм, дон Балдучо подсказа, че… всъщност, ако сте така любезен да отидете при него…

— Нищо против. Но, естествено, първо трябва да уведомя моите началници.

Нямаше никакво намерение да говори с онзи дебил Бонети-Алдериги, но искаше малко да се позабавлява с Гутадауро.

— Необходимо ли е наистина? — попита с равен глас адвокатът.

— Бих казал — да.

— Вижте, комисарю, дон Балдучо имаше предвид тайна среща, може би предвестник на важни развръзки…

— Казвате, предвестник…

— Еее, да.

Монталбано въздъхна шумно и примирено, като търговец, принуден да разпродава.

— В такъв случай…

— Ще ви бъде ли удобно утре към осемнайсет и трийсет? — каза бързо адвокатът, почти изпитвайки страх, че комисарят може да размисли.

— Добре.

— Благодаря, благодаря още веднъж! Нито аз, нито дон Балдучо се съмнявахме във вашата благородна деликатност, във вашата…