Екскурзия в Тиндари [bg]

Току-що беше отишъл да си легне с книгата на Васкес Монталбан. Започна да я препрочита отначало. В края на третата страница телефонът звънна. За миг се замисли, защото желанието му да не се обади беше твърде силно, но се отказа, защото можеха да продължат да настояват, докато го изнервят.

— Ало? С комисар Монталбано ли говоря?

Не разпозна гласа.

— Да.

— Комисарю, моля за извинение, че ви безпокоя по това време, когато се наслаждавате на желаната почивка със семейството си…

Какво семейство? Всички ли, като се започнеше от Латес, та чак до този непознат, си бяха навили на пръста да му говорят за семейството, което нямаше?

— Кой се обажда?

— Трябваше обаче да съм сигурен, че ще ви намеря. Адвокат Гутадауро съм. Не знам дали си спомняте за мен…

Как можеше да не си спомня за Гутадауро, любимия адвокат на мафиотите, който в случая с убийството на красивата Микела Ликалци се беше опитал да сгащи шефа на оперативно-следствената група от Монтелуза? Един червей със сигурност имаше повече чувство за достойнство от Орацио Гутадауро.

— Ще ме извините ли за миг, адвокате?

— За бога, аз съм този, който трябва…

Остави го да говори и отиде в банята. Изпразни пикочния си мехур и много хубаво си изми лицето. Когато говориш с Гутадауро, трябва да си буден и нащрек, за да доловиш дори най-неясния оттенък в думите, с които си служеше.

— Ето ме, адвокате.

— Тази сутрин, скъпи ми комисарю, ходих да навестя моя стар приятел и клиент дон Балдучо Синагра, когото вие със сигурност познавате ако не лично, то поне по име.

Не само по име, но и по слава. Босът на една от двете мафиотски фамилии — другата беше тази на Куфаро, — които си съперничеха за територията на провинция Монтелуза. Най-малко по един мъртъв на месец, един от едната страна и един от другата.