Двойният мъртвец [bg]

— Тоест?

— Да ми направи фотопортрет на предполагаемото лице, което мъртвият е имал приживе. Още тази вечер би трябвало да ми го даде.

— Виж, дори и да умирам, пак няма да поискам услуга от Аркуа.

— Не се притеснявайте, комисарю, ще си остане между мен и приятеля ми.

— Какво мислиш да правиш междувременно?

— Ще се правя на търговски пътник. Сега набързо трябва да довърша няколко неща, но по-късно ще взема личната си кола и ще започна да обикалям селищата по брега — както тези на изток, така и тези на запад. Щом се появи първата новина, веднага ще ви уведомя.

Непосредствено след като Фацио излезе, вратата с всичка сила се тресна в стената. Но Монталбано дори не помръдна, със сигурност беше Катарела. А той вече беше свикнал с неговите влизания. Какво да прави? Да го застреля ли? Или да държи вратата на кабинета си винаги отворена? Единственото нещо, което му оставаше, беше да запази самообладание.

— Комисерийо, извинете ме, ръката ми се хлъзна.

— Влизай, Катаре.

Изречение, което по интонацията, с която го изричаше, отговаряше съвършено на легендарното „Влизай, кретен!“ на братя Де Реж7.

— Комисерийо, тъй като рано тази сутрин тилифонира един журналист, питайки за вас, лично и пирсонално, аз исках да ви уведомя, че ми каза, че ще се обади отново.

— Каза ли как се казва?

— Пилат Понтийски, комисерийо.

Пилат Понтийски?! Дали Катарела беше в състояние да му предаде с точност името и фамилията му!

— Катаре, когато Пилат Понтийски се обади отново, кажи му, че съм с Каяфа на спешно събрание на Синедриона.

— Каяфа ли казахте, комисерийо? Да съм сигурен, че няма да го забравя.

Но не се помръдваше от вратата.

— Катаре, какво има?

— Вчера късно вечерта, по никое време, ви видях по телевизията.

— Катаре, ама ти прекарваш свободното си време, като ме гледаш по телевизията ли?

— Не, господин комисерийо, случайно стана.

— Какво даваха, повторение на когато бях гол ли? Вижда се, че съм увеличил зрителската аудитория.

— Не, господин комисерийо, в директно предаване. Видях ви след полунощ по „Свободна мрежа“. Бяхте на кея и казвахте на двама от нашите да се върнат назад, защото сте щели вие да се погрижите за всичко. О, Богородице, колко убедително им заповядвахте, комисерийо!

— Добре, Катаре. Благодаря ти, може да тръгваш.

Катарела доста го притесняваше. Но не защото имаше съмнение за неговата нормална сексуална ориентация, а защото, ако си подадеше оставката, както беше решил, със сигурност той щеше да страда като куче, изоставено от стопанина си.