Епидемия в рая [bg]

— Серьога, погледни какво прекрасно слънце! — усмихваше се щастливо Калашников. Той не можеше да откъсне очи от небето и от кокосовите палми, които растяха покрай пътя. — И само как грее! Нито е горещо, нито е студено. Кажи, това не е ли супер?

Мрачният Малинин изобщо не споделяше възторзите на началството си. Откакто му взеха манерките с любимото питие, той изпадна в крайно раздразнително състояние и приличаше на жена в месечен цикъл — вбесяваше го абсолютно всичко.

— Вашблороде — пошушна той в ухото на Калашников, — откъде се е взел тука тоя кавказец? Изобщо не прилича на праведник. Как е попаднал в Рая?

Но точно в този сюблимен момент се разнесоха нежните трели на арфа.

— Ало! — извика хлапакът, след като измъкна ловко един мобилен апарат от гънките на хитона си. — Да, аз съм принц Дмитрий. А ти кой си? О, Гаврюша, не те познах, ще забогатееш.

В ушите на Алексей зазвуча каноничната фраза от операта „Борис Годунов“, която двамата с Алевтина веднъж бяха ходили да слушат в „Болшой театър“. „Заповядай да ги заколят, както ти заколи малкия принц“. Значи ето къде се бе озовал малкият Дмитрий — синът на Иван Грозни, след като по заповед на Годунов се бе „натъкнал на нож в Углич“. Да бе, натъкнал се! И така осем пъти, както се казваше в онзи виц. Е, какво пък, не беше странно, че се намира в Рая. Къде другаде би могъл да бъде?

Каретата леко се раздруса на един завой, тъй като Сурен пришпорваше конете като луд.

— Бибиииииип — разнесе се странен металически звук от устата на Малинин.

Калашников потръпна и погледна ужасен подчинения си. Но той също не изглеждаше добре — устните му бяха разтворени, а очите му облещени.

— О, извинявайте — отдръпна за миг от мобилния телефон принц Дмитрий. — Съвсем забравих да ви предупредя, момчета. Всички псувни в Рая са строго забранени, затова обицата в ухото ви моментално ги блокира.

— Бибиип биииииииип биииииииииип — каза Малинин, обръщайки се към Калашников. — Бип бип, бибиииииип бип бибиииииииип… бибибипбииии…

— Напълно съм съгласен с теб, братле — прояви съчувствие Алексей. — Но какво да се прави? Много добре знаеш, че всеки си е господар в къщата.

В отговор Малинин избибитка отчаяно и също се вторачи в палмите. Те заобикаляха една сграда с блестящи прозорци, построена във формата на лотос, чиито каменни листа бяха устремени към небето. Около „лотоса“ се издигаха три луксозни небостъргача, които поразяваха с ултрамодерния си дизайн. Всички постройки бяха свързани помежду си с прозрачен кристален мост — явно колесницата бе навлязла в административния район. Ято бели гълъби направи шеметен кръг над пътешествениците. Улиците блестяха от толкова неестествена чистота, че приличаха на музейни експонати. В това време Дмитрий успя да приключи разговора си с невидимия абонат.