Магазинът [bg]

Джъстин нямаше нито бележник, нито химикал. Не си водеше бележки. Предполагах, че ни записват или дори ни излъчват в реално време. Възможно ли беше да е толкова запознат с интервютата, че да запомня отговорите, които му давахме? Дали си измисляше някои въпроси в движение? Или комбинираше и двете?

— Джейкъб, има само три вкуса сладолед в магазина — пистачо, пекан и шоколад. Кой би избрал?

Хрумна ми, че няма да е лошо да му покажа, че съм традиционалист.

— Пекан — отговорих.

Джъстин се намръщи.

— Но ти си алергичен към ядки, Джейкъб.

Отвърнах му, че съм си помислил, че въпросът е теоретичен.

— Не. Личен е. Това е лично интервю. Да продължаваме напред.

— Но аз предположих, че… — започнах да се оправдавам.

— Моля те, Джейкъб. Да продължаваме напред.

Така и сторихме. Следващият въпрос беше за Линдзи.

— Ако можеше да посетиш само едно място в света за седмица, кое щеше да е то?

О, моля те, не казвай Ню Йорк, миличка, помислих си аз. Нямаше нужда да се тревожа.

— Луната — отговори дъщеря ми.

— Интересно… Меган, поддържаш ли още връзка с някои от приятелите си от основното училище?

— Меган, кажи ми нещо за Джейкъб, което никой друг в стаята не знае.

— Алекс, коя беше любимата ти играчка като дете?

— Джейкъб, назови ми две неща за съпругата си, които са изключително дразнещи.

— Меган, какво е идеалното тегло за теб?

— Алекс, има ли значение дали някой е гей или лесбийка?

— Джейкъб, ако до края на живота си можеше да носиш риза само в един цвят, какъв щеше да бъде той?