Папагалът на Флобер [bg]

«Младото чудо на природата» възхитило Флобер и влязло в неговия арсенал от присмехулни думи и изрази. Докато двамата с Дю Кан бродели по пътищата, той току представял приятеля си на дърветата и храстите с престорена тържественост: «Бих искал да ви запозная с младото чудо на природата.» В Брест отново се засекли с хитреца от Пикардия и уродливата му овца. Гюстав пак се отплеснал да превъзнася «великолепното» животно, докато гощавал стопанина му, и двамата се напили. Дю Кан, който знаел, че приятелят му често се поддава на такива налудничави увлечения, изчаквал и това да мине и да замине като грипна треска.

На следващата година Дю Кан се разболял и бил на легло в своя апартамент в Париж. Един следобед към четири часа чул шумотевица по стълбите и изведнъж вратата се отворила широко. Нахълтал Гюстав, последван от петногата овца и селянина, които подбрал и довел направо от някакъв панаир в Дома на инвалидите или на «Шан-з-Елизе». Бързал да сподели с приятеля си радостта от срещата. Дю Кан сдържано отбелязва в своите «Литературни спомени», че овцата не се държала прилично. Нито пък Гюстав, който крещял, че иска вино, обикалял с животното из стаята и гръмко възхвалявал качествата му: «Младото чудо на природата е на три години, има свидетелство от Медицинската академия и е било удостоено с посещенията на няколко короновани глави и прочие.» След четвърт час на болния Дю Кан му причерняло пред очите. «Изпъдих и овцата, и собственика й, след които трябваше да се мете и чисти.»

Измели стаята, но овцата била поръсила барабонките си и в паметта на Флобер. Година преди смъртта си той за пореден път припомнил на Дю Кан как влетял неочаквано при него с младото чудо на природата; и пак се запревивал от смях както в деня на случката.