Папагалът на Флобер [bg]

Ако Гюстав не е бил Мечока, може би е щял да бъде Камилата. В едно писмо от януари 1852 г. той за пореден път обяснява на Луиз, че е непоправим: такъв е и не може да се промени, защото това не зависи от него, той е подчинен на земното притегляне, което «кара полярната мечка да обитава ледовете, а камилата — да крачи по пясъка». Защо камилата? Може би защото е подходящ пример за гротеска в негов стил: колкото и да е сериозна, същевременно е и комична. От Кайро той пише: «Едно от най-прекрасните неща тук е камилата. Не ми омръзва да наблюдавам това чудато животно, което се клати като мисирка и полюлява шия като лебед. Прегракнах, докато се мъчех да наподобя рева й — надявам се, и у дома ще мога да го имитирам, макар че е трудно; то е нещо като хъркане, примесено с шумно гъргорене.»

Този вид камили проявявали позната на Флобер черта на характера. «Що се отнася до активността на тялото и духа ми, приличам на едногърбата камила, която много трудно можеш да раздвижиш, но тръгне ли веднъж, също така трудно ще я възпреш.» Оказва се, че и тази аналогия, тръгнала през 1853 г., не е могла лесно да бъде възпряна: през 1868 г. все още пътува — в писмо до Жорж Санд.

Chameau, камила, е и жаргонна дума за стара куртизанка. Мисля, че тази асоциативна връзка не би смутила Флобер.