Самотна пеперуда [bg]

Рока и Яна продължиха по улица „Нора Шюркогатан“.

— Откога работиш тук в Худиксвал? — попита той.

— От осем години — отвърна Яна и се втренчи в покрития със сняг тротоар.

— С какво си се занимавала преди това?

— Изкарах стажа си в Стокхолм, там съм родена, така че това беше най-естественият избор. После работих една година в „Опазване на обществения ред“ в Западния район.

Той потрепна, когато тя спомена участъка, в който самият той беше работил няколко години.

— Тогава сигурно знаеш кой е Яне Хилмершон? — попита той въодушевено и разказа за бившия си колега, който беше неразделно свързан с този участък. Полицай от отдел „Опазване на обществения ред“, висок два метра и тежащ сигурно сто и петдесет килограма, с огромен нос и глас, преминаващ във фалцет.

— Не — каза Яна.

Нима? Виж ти.

Завиха по „Стургатан“ и тръгнаха към източните части на града. Рока случайно докосна Яна и тя веднага отстъпи настрани, за да увеличи безопасното разстояние между тях.

— Имаш ли роднини тук на север?

— Не. Родителите ми са покойници. Единствено дете съм.

— Аха. — Рока се замисли за собственото си положение. На практика и неговите родители бяха мъртви. Сприхави пенсионери без никакъв живец. А всъщност и той беше единствено дете, защото от петнайсет години не беше виждал брат си.

— С какво се занимаваш, когато не работиш? — попита той в нов опит да поддържа разговора.

— Почти непрекъснато работя. Но за мен е важно да тренирам.

„Право в десетката“ — помисли той.

— Тренировки с тежести и бягане, нали?

— Да, по много и от двете.

Яна вдигна качулката на пухеното си яке и заби брадичка в яката.

— Може би ще ме вземеш със себе си в залата — каза Рока. — Имам нужда да започна да тренирам, гърбът ми е много зле. Понякога едва ставам от леглото сутрин. Докторът казва, че само тренировките ще ми помогнат, но ми е страшно скучно.

Яна го погледна.

— Утре. Тренировка с тежести в мазето. В шест.

Рока се стресна.

— Сутринта ли?

— Точно така — отговори тя.

— Сетих се, че нямам дрехи за тренировка — каза Рока. — А сега всички магазини са затворени, много жалко.

Яна му отправи тъмен поглед. А после се спря.

— Ето я колата ми.

Рока огледа колите до тротоара. Коя беше нейната? Королата, Голфът или…

Чу се изсвирване и купето на един черен мерцедес светна. Заемаше място колкото королата и голфа заедно.

— Майко мила — каза Рока. — Яка бричка.

Без да каже нито дума, тя отвори вратата и извади стъргалка за лед. След като я прокара няколко пъти по предното стъкло, Яна зае шофьорското място. Двигателят забоботи, а Рока се наслади на звука. Наблюдава я, докато тя с известно усилие изкара колата на улицата и потегли. Когато се изгуби от погледа му, той обърна очи към празния паркинг, а после се усмихна на себе си и закрачи.