Крайбрежната чайна [bg]

Серафин замесваше тесто за кроасани върху плота — монотонното движение я успокояваше. През прозореца на кухнята на Адам се виждаше мъглата над парка тази сутрин. Имаше само един възрастен мъж с чадър, който дръзко се бореше със ситния дъждец, докато разхождаше хрътката си около езерото. Серафин започваше да се чуди дали снимките на слънчевия морски град, които беше видяла в интернет, не са от някое друго място.

У дома, във Франция, дните й започваха, щом близнаците дойдеха и седнеха на ръба на леглото й и си бърбореха за анимационни филми и игрите, които искаха да играят. Тук, в Скарбъро, всяка сутрин блясъкът на сивата сутрешна светлина я поздравяваше през завесите. Първия ден, когато се събуди, още сънена, пръстите й докосваха непознатата завивка. Трябваше й миг да си спомни къде се намира.

Беше свикнала със стаята си, но с някои неща не беше толкова лесно да свикнеш.

Серафин подреди красиво тестените полумесеци в тавата за печене и ги сложи във фурната. Щом чу стъпките на Зоуи по стълбите, сърцето й се сви. Напомни си да мисли позитивно — днес е нов ден. Денят, в който ще направи така, че да се сработи със Зоуи.

— Какво правиш? — попита Зоуи от прага на кухнята. Беше облечена в жълта пижама и дългата й кестенява коса бе разрошена от съня.

— Направих кроасани — рече бодро Серафин и посочи фурната. Стаята беше започнала да се пълни със сладкия аромат на прясно изпечени сладкиши.

— Но ти знаеш, че винаги ям зърнена закуска — каза Зоуи и присви очи.

Серафин въздъхна.

— Е, днес ще опитаме нещо различно. Татко ти каза, че много си обичала кроасани като малка.