Крайбрежната чайна [bg]

Чарли се стегна за разговора, от който се страхуваше.

— Пипа, не искам да те разстройвам, но мисля, че може би ще е по-добре за всички ни, ако отседна в хотел тази вечер.

— В хотел? — попита Пипа, видимо жегната. — Заради онова, което се случи снощи ли?

— Отчасти — отвърна Чарли. — Прекалено големи сме, за да се караме като тийнейджърки.

Пипа прехапа устни и погледна надолу.

— Звучиш, сякаш вече си го решила. Върви тогава.

Чарли мина покрай нея и се качи по стълбите.

— Винаги си тръгваш, когато стане трудно — извика след нея Пипа.

Чарли се обърна:

— Какво искаш да кажеш с това?

— Опитах всичко, за да те накарам да се почувстваш като у дома си, защото знам колко много означава за мама и татко ние двете да се разбираме — звучеше сякаш ще се разплаче. — Но вместо да се опиташ да оправиш нещата, ти се предаваш.

— Опитах. Но мисля, че ще се разбираме много по-добре, ако си тръгна.

— Върви в такъв случай — въздъхна Пипа. — Макар че трябва да кажа, че Фло и Джейкъб ще бъдат много разочаровани.

Чарли не обърна внимание на сестра си и се качи до стаята за гости, където прибра дрехите и гримовете си в куфара. Тя кипеше отвътре с цялата емоция на онова, което остана неизказано. Повече от всякога й се искаше да се махне от къщата на Пипа и да остане сама.

Когато излезе, видя, че Пипа не е мръднала от мястото си в коридора.

— Ако постоянно отблъскваш хора от себе си, Чарли, може никога да намериш някого, с когото да споделиш живота си. Нали знаеш това?

Чарли не каза нищо, докато издърпа куфара си през входната врата, без да поглежда назад.