Синът на феите [bg]

Фриз кимна и отиде до вратата.

— Доведете сестра Урсула — каза той на сестра Ана.

Тя дойде веднага и седна срещу Лука. Той се опита да не обръща внимание на ведрото й, красиво лице, на сивите й будни очи, които сякаш му се усмихваха с някакво тайно знание.

Сдържано, в съответствие с изискванията, поиска и записа името й, възрастта й — двайсет и четири години — имената на родителите й, и продължителността на престоя й в манастира. Тя се намираше зад стените на манастира от двайсет години, от най-ранно детство.

— Какво става тук според вас? — попита я Лука, окуражен от длъжността си на разследващ, от чувството за собствената си важност, и от атрибутите на службата си: Фриз на вратата, и брат Пиетро с перото и мастилницата.

Тя сведе поглед към простата дървена маса.

— Не знам. Случват се странни събития и сестрите са много разтревожени.

— Какви събития?

— Някои от моите сестри започнаха да получават видения, а две от тях стават насън — напускат леглата си и ходят със затворени очи. Една не може да яде храната, която се поднася в манастирската трапезария, подлага се на гладуване и не може да бъде заставена да се храни. А има и други неща. Други проявления.

— Кога започна това? — попита я Лука.

Тя кимна уморено, сякаш очакваше такъв въпрос.

— Беше преди около три месеца.

— Тогава ли дойде новата игуменка?

Едва доловима въздишка, като дихание:

— Да. Но съм убедена, че тя няма нищо общо с това. Не бих искала по време на разследването да давам показания, които биха могли да се използват срещу нея. Бедите ни започнаха тогава — но не забравяйте, че тя няма авторитет сред монахините, понеже е толкова нова, толкова неопитна, и понеже заяви, че не е тук по своя воля. Един женски манастир има нужда от силно ръководство, от надзор, от жена, която обича живота тук. Новата игуменка е водила много защитен живот, преди да дойде при нас, била любимото дете на велик господар, разглезената дъщеря на именита фамилия; тя не е привикнала да ръководи една религиозна обител. Не е израсла тук. Няма нищо изненадващо в това, че не умее да ръководи.

— Може ли да се нареди на монахините да престанат да получават видения? Това в границите на техния избор ли е? Възможно ли е тя да не е успяла да им помогне поради неумението си да командва?

Писарят Пиетро си отбеляза въпроса.

Сестрата-ковчежничка се усмихна:

— Не и ако виденията им са истински, изпратени от Бог — каза тя непринудено. — Ако са истински видения, тогава нищо не би ги спряло. Но ако са заблуждения и проява на лудост, ако те са жени, които плашат себе си и позволяват на страховете си да ги ръководят… Ако те са жени, които си фантазират и си измислят истории… Простете ми, че съм толкова пряма, братко Лука, но съм живяла в тази общност двайсет години и знам, че двеста жени, живеещи заедно, могат да предизвикат буря от нищото, ако им се позволи да го сторят.

Лука повдигна вежди:

— Могат да накарат някого да ходи насън? Могат със заклинания да направят така, че сестрите им да бягат навън нощем и да се опитват да се измъкнат през портите?