Синът на феите [bg]

Свещеникът посочи към вратата.

— Игуменката каза да влизате — той отстъпи, а Лука и Пиетро влязоха, последвани от Фриз. Озоваха се в малка стая, обзаведена с две дървени пейки и два съвсем обикновени стола. Здрава решетка от ковано желязо на стената в далечния край препречваше отвора към съседната стая, закрит със завеса от бяла вълна. Докато стояха в очакване, завесата леко се отдръпна и през скриващата гледката мрежа на метала от другата страна различиха едва доловимо бяло расо, бяла забрадка и бледо лице.

— Бог да ви благослови и да ви пази — изрече ясен глас. — Приветствам ви с „добре дошли” в този манастир. Аз съм игуменката тук.

— Аз съм Лука Веро — Лука се приближи до решетката, но можа да различи само силуета на жена през пищно изработените от ковано желязо гроздове, плодове, листа и цветя. Долавяше се слабо леко ухание, като на розова вода. Зад жената едва различи в сенките друг силует на жена в тъмно расо.

— Това са моят писар брат Пиетро, и слугата ми Фриз. Изпратен съм тук да проведа разследване във вашия манастир.

— Знам — каза тя тихо.

— Не знаех, че живеете в такова уединение — каза Лука, като внимаваше да не я обиди.

— Традицията повелява посетителите да разговарят с жените от нашия орден през решетка.

— Но аз ще трябва да разговарям с тях заради разследването си. Ще се наложи да дойдат да дадат показания пред мен.

Можеше да долови неохотата й дори през решетките.

— Много добре — каза тя. — След като се съгласихме на вашето разследване.

Лука знаеше отлично, че тази игуменка, която се държеше така хладно, не се бе съгласила на разследването: не й бе предоставен избор по въпроса. Ръководителят на Ордена го бе изпратил да извърши разследване в нейния манастир, и той щеше да разпита нейните сестри с или без нейното съгласие.

— Ще ми трябва стая, която да ми предоставите за лично ползване, а монахините ще трябва да идват и да дават показания пред мен, под клетва, за това, което става тук — каза Лука по-уверено. До него свещеникът изрази с кимване одобрението си.

— Наредих да ви приготвят стая в съседство с тази — каза тя. — Мисля, че е по-добре да изслушвате показанията в моето жилище, в жилището на игуменката. Тогава те ще знаят, че съдействам на разследването ви, че идват тук да говорят с вас с моята благословия.

— Би било по-добре това да стане на съвсем друго място — тихо каза свещеникът на Лука. — Би трябвало да дойдете в мъжкия манастир и да им наредите да идват в нашата обител, под наш надзор. Управлението на мъжете, знаете… логиката на мъжете… това винаги е силна опора. Този въпрос се нуждае от мъжки ум, не бива да зависи от мимолетните капризи на една жена.

— Благодаря ви, но ще се срещам с тях тук — каза Лука на свещеника. На игуменката каза: — Благодаря за съдействието. Ще се радвам да се срещна с монахините във вашето жилище.

— Но все пак се питам защо — подметна Фриз под нос към една охранена пчела, която жужеше върху малкото, обковано с олово стъкло на прозореца.

— Но все пак се питам защо — повтори Лука на висок глас.

Фриз отвори прозорчето и пусна пчелата навън, на слънце.

— Говорят се много скандални неща, и някои от тях са насочени срещу мен — каза откровено игуменката. — Бях обвинена лично. По-добре ще е всички в тази обител да се убедят, че разследването е под мой контрол, че се извършва с моята благословия. Надявам се, че ще изчистите името ми, както и че ще откриете всяко злосторничество и ще го изкорените.

— Ще трябва да разпитаме и вас, както и всички останали обитатели на манастира — изтъкна Лука.

През решетката видя, че бялата фигура се беше раздвижила, и осъзна, че тя бе свела глава, сякаш я беше смутил.

— Имам заповед от Рим да ви помогна да откриете истината — настоя той.