Стъкленият охлюв (Разкази в интернет)

Останалите посетители на храма го гледаха учудени. Забеляза, че по пътя му мнозина имаха усмивки, които много си приличаха една на друга. Микаинините усмивки бяха това.

„Така е, помисли той, защото Микаина е минала тук и е посяла своите усмивки, та сега покълват по лицата на минувачите, които е срещнала…“ Забеляза един мъж и момиченце, което му заприлича на Микаина, и за миг помисли, че може би и те са дошли да търсят и видят Микаина.

„Да не би това да са мъжът и дъщерята на Микаина?“, попита се той. Момиченцето го погледна през усмивка, която някак беше по-стара от него самото и пробиваше бузите му… Аркадий искаше да ги заговори, но старецът тъкмо тогава викна „Я виж!“, наведе се и изрови от пясъка пред краката на Аркадий пръстен с голям зелен камък.

— Този добър човек и аз намерихме пръстен! — каза непознатият на детето до него и добави, обръщайки се към Аркадий: — Хайде да делим! Ти вземи пръстена, защото е намерен при твоите крака, а на мен, тъй като го намерихме заедно, за отплата ми дай за моята половина от пръстена един сребърник.

Аркадий се смути, защото отбираше от всякакъв вид ковани предмети и от пръв поглед разбра, че пръстенът е имитация без стойност, който непознатият носи в шепата си и уж го намира в пясъка, за да измъкне пари от лековерните. Това го натъжи, защото разбра, че от такъв измамник, дори и наистина да бе мъж на Микаина, не би могъл да получи достоверно сведение.

Тогава край тях мина онази свещеница, с която вече два пъти беше разговарял. На главата си носеше шапка от рибя кожа. Каза му:

— Да не заспиш под това дърво. Който заспи тук, ще спи седемдесет години. И не се безпокой повече за своята Микаина. Ако е тръгнала след Божия син, тя е щастлива и е станала негова невеста.

И свещеницата показа дървения ключ, който висеше в подземието на храма.

— Неговият знак е риби, затова твоята Микаина е сложила на главата си шапка от рибя кожа, каквито носим и ние, останалите, и никога вече няма да бъде Микаина. И не може повече да бъде твоя невеста. Сега нейният жених е и Бог, и крал, и ключ на бъдещето… Не зная къде е сега твоята Микаина — добави накрая свещеницата, — но е сигурно, че тя чува другояче, а не като теб… И гледа бързо като всички жени. Гледа по-бързо от вас, хората. Тя вижда бъдещето. Затова мисли за своята Микаина като за онази смокиня, от която се учи притчата — когато клоните й се подмладят и разлистят, значи, че лятото е близо…

— Ами аз? Какво ще стане с мен?

— Сложи и ти шапка от рибя кожа на главата си и се посвети на Микаининия Бог!

— Но аз търся Микаина, а не бог! Какво е това бог?

— Бог е любов!

— Откога Венера е станала мъж? — отсече Аркадий и тръгна да търси лодка за връщане.