![Бараяр [Barrayar - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/8/barayar-barrayar-bg-download.jpg)
Бараяр [Barrayar - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Бараяр [Barrayar - bg]». Краткое содержание книги:
Едва успели да прекратят един ужасен международен конфликт, те са изправени пред ново, още по-опасно изпитание — кървава гражданска война.
В техни ръце — и в пряк, и в преносен смисъл — е бъдещето от галактическата империя.
Но не и бъдещето на сина им.
— Всичко е уредено. Ще започне срещу един от хората на татко.
Друшнакови се върна, облечена в свободни панталони и плетена риза — толкова близки до мъжките работни дрехи, колкото можеше да й осигури гардеробът й. Графът излезе да се посъветва със сержант Ботари, капитан на неговия отбор, и се настани да сгрее кокалите си на слънце пред тях.
— Какво е това? — попита Пьотър, когато Куделка извика името на Друшнакови за втората двойка. — Да не би да внасяме бетански обичаи?
— Момичето има голям природен талант — обясни му Воркосиган. — Освен това има толкова нужда от упражнения, колкото и всеки един от тях — и дори още повече, защото нейната работа е много по-важна от тяхната.
— После ще започнеш да приемаш жени на служба — оплака се Пьотър. — И къде ще свърши всичко? Ето това бих искал да знам.
— Какъв е проблемът с жените на служба? — попита Корделия, просто за да го подразни.
— Не е по военному — изръмжа старецът.
— „Военно“ е всичко, което позволява да се спечели войната, така мисля аз — усмихна се иронично тя. Лекото предупредително щипване на Воркосиган я накара да се въздържи от по-нататъшно задълбаване.
Във всеки случай не беше необходимо. Пьотър се обърна да наблюдава своя играч и каза само:
— Хм.
Играчът на графа лекомислено подцени противника си и тази грешка му струва първото събаряне на земята. Това го разбуди достатъчно. Зрителите крещяха груби коментари. Следващия път той я повали.
— Куделка отчете тази точка малко по-бързо, отколкото трябва, не смяташ ли? — попита Корделия, докато играчът на графа оставяше Друшнакови да се изправи след решението на рефера.
— Мм. Може би — отвърна Воркосиган неангажирано.
— Забелязах, че и нейните удари не са много силни. Ако продължава така, няма да стигне до следващия рунд.
В следващия кръг, решаващ за крайния изход на двубоя, защото в противен случай щеше да загуби два от трите, Друшнакови отначало приложи с успех една хватка, но после я изпусна.
— О, много лошо! — промърмори радостно графът
— Не го изпускай — извика Корделия, вълнувайки се все повече. Играчът на графа падна меко и отпуснато на тепиха. — Спирай играта, Ку! — Но реферът, опрян на своя бастун, не й обърна внимание. Във всеки случай, Друшнакови видя нова възможност и я използва.
— Защо онзи не се предаде? — попита Корделия.
— По-скоро би загубил съзнание — отвърна Арал. — Така няма да му се наложи да слуша подигравките на приятелите си.
Друшнакови, изглежда, се колебаеше — стегнатото под мишницата й лице ставаше тъмномораво. Корделия разбра, че момичето е готово да го пусне, скочи на крака и извика:
— Дръж се, Дру! Не го оставяй да те излъже!
Друшнакови го стисна по-здраво и мъжът престана да се съпротивлява.
— Хайде, Куделка, спирай играта — извика Пьотър и мрачно заклати глава. — А довечера трябва да застъпи на служба.
И така, рундът бе спечелен от Друшнакови.
— Добра работа, Дру! — каза Корделия, когато Друшнакови се върна при тях. — Но трябва да си по-агресивна. Освободи инстинкта си на убиец.
— Съгласен съм — обади се неочаквано Воркосиган — Краткото колебание, което показахте, можеше да ви коства много — и то не само на вас. — Тя го погледна. — Тук вие се упражнявате за реални ситуации, макар че всички се молим да не се случва подобно нещо. Усилията ви трябва да бъдат абсолютно автоматични.
— Да, сър. Ще се постарая, сър.
В следващия рунд участваше сержант Ботари, който размаза противника си на два пъти непосредствено един след друг. Победеният изпълзя от ринга. Изминаха още няколко рунда и отново дойде ред на Друшнакови, този път с един от хората на Илян.
Те се вкопчиха един в друг и той й приложи ефикасна хватка, което накара публиката да я освирка. Това я разгневи и я отвлече, а мъжът използва момента и я повали на тепиха.
— Видя ли? — извика Корделия на Арал. — Мръсен номер!