Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
До този момент между тях не бе имало интимност. Той я бе пожелавал много пъти, но никога не би си позволил подобна слабост. Не би направил нищо, което да я уплаши или нарани. Вече беше преживяла достатъчно несгоди. Когато настъпеше времето, когато се оженеха, щеше да й покаже цялата сила на любовта си. А дотогава щеше да се сдържа и да чака, така, както един джентълмен трябва да чака жената, която обича.
Нел, естествено, имаше съвсем други планове. Тя знаеше, че го привлича физически. Беше забелязвала много често жадния му поглед. Даваше си сметка, че тялото й с неговите скрити удоволствия е ключа към постигане на всичките й желания. Освен това беше убедена, че като любовник Шон няма никакъв опит, докато самата тя беше майсторка в любовта. Беше сигурна, че ще съумее да го накара да се отдаде на страстта си. Беше запалила огън, който много скоро той нямаше да може да контролира.
Нел реши да го подведе така, че той да предизвика любовния им контакт. За да успее напълно планът й, той трябваше да поеме цялата отговорност. Тя дразнеше сетивата му, докато не усетеше, че той едва сдържа мъжките си апетити, и изчакваше.
— Шон — извика един ден Нел от спалнята си, — би ли ми помогнал? Изгубих едно копче от роклята си и не мога да го намеря.
Шон, който търпеливо чакаше в дневната, скочи мигновено щом чу гласа й. Тя лазеше по пода да търси копчето, нарочно откъснато и захвърлено под леглото. Той веднага се зае да й помага и се зарадва, когато го намери. После я вдигна от пода, тя се изправи и нежно го целуна по устните.
— Благодаря ти — прошепна едва чуто и се притисна леко до него.
И Шон не издържа. Обви я с ръце. Тя го прегърна. Устните им се сляха в жадна целувка. Страстта ги обзе като буен и неудържим порой. Тя го поведе тъй изкусно, че той изобщо не се усети.
— Обичам те, Нел — шепнеше й Шон, — обичам те повече от живота си.
При тези думи Нел се разплака. За своя изненада тя откри, че не е нужно да се преструва. Сълзите се появиха от само бе си. Шон я любеше като най-желаната и скъпа жена на света. Никога преди не бе чувствала това, което изпита с него. Беше като да се родиш отново и да откриеш щастието там, където преди си виждал само тъга.
Чувствата й бяха толкова противоречиви и объркани, че се наложи да напомни на самата себе си, че всичко това е илюзия и че всъщност я интересуваха само парите му. Ако съумееше да го спечели и като мъж, толкова по-добре. Каза си, че не би имала трудности да осъществи какъвто си иска план. Но някак си, при изгледите за успех, щастието й не беше пълно. Бе очаквала нещо съвсем различно.
Ожениха се през следващата седмица. Сключиха договор, според който Нел Дженингс Камерън ставаше пълноправен съсобственик на дела на Шон от наследството на баща му.
Патрик бе писал няколко писма, откак синът му замина за Европа, за да се осведоми доколко успешно върви разширяването на бизнеса отвъд океана. Сега Шон му писа да сподели радостта си и да разкаже за новите договори и поръчки. Освен това извести, че ще се завърне у дома със съпруга.
Чарът и ласкателствата пуснати в ход при Шон, бяха удвоени за спечелването на Патрик. Седмици след тяхното завръщане той вече се гордееше не само с огромните успехи на сина си в сделките, но и с чудесния му избор на съпруга.
Шон не спомена нищо за договора, подписан с Нел при женитбата. Скоро след оттеглянето на Патрик, Нел реши да задейства плана си. Беше й омръзнало да си седи вкъщи. Искаше да се включи като съдружник в бизнеса.
— Искам да работя заедно с теб — казваше я. Какъв съдружник съм, щом само си седя у дома и получавам пари наготово.
Започнаха спорове, че е жена и за това къде е нейното място, но както обикновено Нел надделя. Тези път оръжието й бе, че няма да работи дълго, тъй като очаква дете и не би трябвало да се чувства самотна и нещастна, докато му даде живот.
Шон отстъпи, както бе убедена. Тогава със същата комбинативност, която й беше осигурила първоначално съгласието му за съдружие, тя се впусна в още по-голяма авантюра.
Колкото повече навлизаше в бизнеса, наполовина нейна собственост, плановете й се обогатяваха с нови идеи и кроежи. Все още изживяваше моменти, когато мразеше цялото мъжко съсловие и й се искаше да ги унищожи до крак, но с напредването на бременността те ставаха все по-редки.
Когато пусна в ход идеята да сложи ръка на целия бизнес и бъдещите печалби, Нел заприлича на генерал, командващ войската си. Тя имаше остър и пресметлив ум, който напълно компенсираше невежеството й. Много скоро тя се досети, че би могла да притежава всичко. Следваше целите си неуморно и нещата се подреждаха точно така, както ги бе предвидила. Не след дълго щеше да напусне Америка и да се върне Англия като богата жена. По някаква ирония на съдбата обаче сега, когато победата й беше само въпрос на време, тя вече не я желаеше.