Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Той реши да й даде необходимото, за да осигури бъдещето й. Заслепен от съжаление, той нито за миг не се усъмни. И това щеше да бъде първият и единствен път в живота му, когато той позволи на сърцето си да го подведе.
— Ще остана в Англия няколко месеца — каза той на Нел, когато тя замълча. — Бих искал да се погрижа за вас и се надявам, че ще ме приемете като приятел. За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. Аз съм достатъчно богат. Не се чувствайте задължена да ми връщате парите. Това е нещо, което искам да направя.
Нел повдигна глава и заяви с детския си гласец:
— Господин Камерън, вие изобщо не ме познавате. Просто не мога да си позволя да се товарите с моите тревоги. Вие вече направихте за мен повече от необходимото.
Шон се надигна.
— Не бих се уважавал, ако се съглася с вас — той леко повиши глас. — Да ви позволя да си тръгнете от тук съвсем сама, без да има кой да се погрижи за вас и без никакви средства за съществуване?!
Той я хвана за раменете и я повдигна от креслото. Направи го съвсем спонтанно. Всъщност не осъзна, че тя е разсъблечена. Той поначало бе доста сдържан и такава показност не му бе присъща. Сега сам се учуди защо внезапно бе решил да увери момичето в почтените си намерения. Тя трябваше да обмисли предложението му. Не можеше да я пусне да избяга, особено в сегашното й състояние. Вече му бе казала, че няма къде да отиде.
Имаше нещо трогателно в нейната слабост и безпомощност. Той искаше да узнае нещо повече за нея, да проникне в загадката, която я заобикаляше. Не би приел един отказ за окончателен. Беше изпълнен с нова решимост. Щеше да й помогне. Щеше да я убеди да приеме помощта му.
Защо в този момент от живота си се остави да бъде въвлечен в такава жалка игра, дори той самият не можеше да си обясни по-късно. Нел остави одеялото да падне на земята и погледна Шон в очите толкова нежно и невинно, колкото бе преценила, че е необходимо. Тя не си бе представяла, че кроежите й ще потръгнат толкова бързо. Когато уреждаше случайната среща, тя съвсем не бе сигурна, че той ще й предложи подкрепата си. Просто се бе надявала да се запознаят. Тя се усмихна, вътрешно убедена, че този път е намерила лесна плячка.
Шон плъзна бърз поглед по дребното бяло тяло пред себе си и беше потресен при вида на многобройните жестоки резки от камшика. На места кожата висеше разкъсана. Ужасът в очите му й подсказа, че не се беше подложила на боя напразно. Тъкмо напротив, раните се оказаха решаващи.
„Много добре — мислеше си тя. — Той е напълно готов. Съвсем скоро ще имам всичко, което притежава. Така както го гледам, трябва само да си поискам.“
Шон междувременно прецени, че да гледа голото тяло на Нел е не само грубост. Той нямаше никакво право на това. Смутено се извини, а тя му отговори тихо и неясно.
Следващите две седмици те прекараха заедно. Тя се възстановяваше, а той я бдеше непрекъснато над нея. Оставяше я сама, само когато считаше, че е необходимо, и когато тя възвърна силите си, той се увери, че е напълно и безвъзвратно влюбен в нея. С течение на времето все повече губеше способността да отказва каквото и да било на това нежно и видимо отзивчиво момиче.
В началото тя искаше дребни неща. Една нова рокля се превърна в пълен гардероб. Последва карета под наем, която Шон й купи един ден, и накрая жилище, в което да живее. Нямаше нещо, което да не би й купил само срещу една нейна усмивка и галеното уверение, че самото небе го изпратило.
Тя му позволяваше да я изненадва с подаръци, за които никога не говореше направо, а само намекваше. Добре контролираше възмущението си от разсипничеството му и така го подтикваше към още по-голяма щедрост. Казваше му да не й купува нищо повече, че вече й е дал прекалено много. Но желанието му беше да й доставя удоволствие. Всеки път виждаше върху лицето й честолюбието от подаряваните дреболии, били те скъпи или не, и това го окуражаваше.
Шон искаше да се ожени за нея. Кратковременното им познанство нямаше значение за него. Нито пък бедността й. Той не познаваше любовта и тази ловка млада жена, прекалено хитра за възрастта си, го даряваше с блаженството на рая.
— Омъжи се за мен — каза й той една вечер, след като се върнаха от театър и изискана вечеря.
Нел се обърна, погледна го и прошепна думите, които щеше да мълви през цялата нощ:
— Шон, ти не знаеш нищо за мен. Какво съм правила до сега, какъв човек съм! Всъщност нищо.
Тя обхвана лицето му с ръце и се взря в очите му.
— Аз не ти подхождам. Дори не съм и приемлива. В живота ми няма нищо, което да си струва. Аз съм това, което хората обикновено наричат „боклук“.