Мустанги, убийци, Ласитър

— Ще го разберем накрая. Хайде, тръгвай! Ваша светлост, ще изпратя човек да ви съобщи, когато тикна Баримор в затвора.

Той отиде с Бенет в офиса на шерифа и го затвори в една килия.

— Животът ми е в твои ръце, Ласитър! — каза Джак. Той беше излязъл от офиса като помощник-шериф, а сега беше хвърлен в същия този затвор, в който по-рано беше прибирал толкова други хора.

През решетката Ласитър го потупа по рамото.

— Ей сега ще доведа и Баримор! Едва по време на процеса той ще разбере каква роля си имал ти. А дотогава правете планове за бягство, та да минава времето. Така ще повярва, че си му верен.

Ласитър заключи вратата. Излезе от офиса през задния изход и тръгна по околни улици към кантората на Баримор. Това беше най-голямата сграда в центъра на града. Както повечето къщи, тя беше изработена от дъски и греди, но беше триетажна. По-рано на долния етаж беше кантората на „Уестърн Къмпани“ за търговия с кожи. Траперите и ловците с капани, които идваха тук да разменят улова си срещу сребро, трябваше само да се изкачат по стълбата на следващия етаж, за да се намерят в бара. Тук човек можеше да похарчи парите си по два начина: да пие и да играе на хазарт. Който беше спечелил на покер, можеше да се поохлади на третия етаж или да накара момичетата да потанцуват.

Преди да се установи в града, Баримор беше пътуващ проповедник. Затова той искаше на всяка цена да промени порядките на жителите му. Всяко момиче, което не желаеше да стане почтено и да се омъжи, трябваше да напусне Блу Уотър. Крупиетата, професионалните картоиграчи и мошениците бяха изхвърлени незабавно от града. Компанията също беше изгонена, а с търговията с кожи се захвана самият Баримор.

В Блу Уотър се появиха нови барове, но проституцията и хазартните игри бяха забранени.

Шерифът имаше в града повече врагове, отколкото приятели. Но те бяха все победени врагове, които можеха само да се радват, че не са прогонени от града. Затова не беше необходимо Баримор да бъде обкръжен винаги от въоръжени мъже. Беше наел хора, но не за да го пазят. Те се справяха с враговете му, вършеха работите му, които по-рано той беше принуден да урежда сам, защото не искаше да плаща за това. Но вече остаряваше. Трудно му беше дори да се качи на коня, за да отиде до каньона Хако, затова нае тая глутница сурови каубои, част от която бяха и помощниците му.

Ласитър влезе в кантората през задната врата. В салона седяха няколко въоръжени мъже, които той не познаваше, а и те не го бяха виждали. Вероятно го взеха за някой, който работи при Баримор. Четиримата седяха на малка кръгла маса и играеха на 17 + 4. Това беше забранено, но нали Баримор не ги виждаше.

— Хелоу! — поздрави Ласитър и се приближи до масата. — Къде да намеря мистър Баримор в тоя хамбар?

Мъжете вдигнаха очи.

— Кои си ти и какво искаш? — попита един омбре с квадратна глава.

Ласитър посочи звездата си.

— Не виждате ли това тук?

Мъжът с квадратния череп с усилие прочете написаното на звездата и извърна глава.

— Маршал! Градски маршал! Няма такова нещо. В Блу Уотър си имаме шериф и той се казва мистър Баримор.