Убийствено просто

Тя вдигна пръстите си с маникюр и започна да ги оглежда. Рой видя, че върховете им са почернели от вестникарското мастило. Миризмата й ставаше все по-силна, сякаш беше животно, което отделя отрова.

— Ти си старши полицейски служител, това е твоят случай. Ако ги оставиш да те дискредитират, това би имало много голямо отражение върху изхода на процеса. Защо, по дяволите, го направи?

— Имаме процес за убийство, но нямаме тяло. Знаем, че Хюсеин е поръчал убийството на Реймънд Коен, нали?

Тя кимна. Доказателствата, събрани от Грейс, бяха впечатляващи и убедителни.

— Но без тяло винаги има слабо място във веригата — той сви рамене. — В миналото сме имали добри резултати при работа с медиуми. Всяко полицейско управление в страната ги използва при един или друг случай. Лесли Уитъл например.

Лесли Уитъл беше знаменит случай. През 1975 г. седемнайсетгодишната наследница на богато семейство бе отвлечена и изчезна, сякаш се изпари. След като не успя да намери никакви следи за местонахождението й, полицията в крайна сметка действа по информация от ясновидец, използващ техника на търсене с пръчки, който ги отведе в дренажна шахта и там откриха злощастното момиче вързано за кол и мъртво.

— Лесли Уитъл не беше точно триумф на полицейската работа, Рой.

— Оттогава е имало и други случаи — възрази той.

Алисън го изгледа мълчаливо. По бузите й се появиха трапчинки, като че ли бе на път да омекне; но гласът й остана хладен и строг.

— Можеш да запишеш броя на успехите ни с помощта на ясновидци на гърба на пощенска марка.

— Това не е вярно и го знаеш.

— Рой, онова, което знам, е, че си интелигентен човек. Знам, че си изучавал паранормалното и вярваш в него. Виждала съм книгите в кабинета ти и уважавам всеки полицай, който може да мисли извън калъпа. Но ние имаме дълг към обществото. Онова, което се случва зад затворените ни врати, е едно нещо. Образът, който представяме пред хората, е съвсем друго.

— Хората вярват, Алисън. През 1925 г. е проведено проучване за броя на учените, които вярват в Бог. Четирийсет и три процента. Направили са същото проучване през 1998 г. и познай какво? Отново четирийсет и три процента. Единствената промяна е, че има по-малко вярващи биолози, но математиците и физиците са повече. Има и друго проучване, проведено миналата година, за хората, които са имали някакво свръхестествено преживяване. Деветдесет процента! — той се наведе напред. — Деветдесет процента!

— Рой, обикновените хора искат да вярват, че полицията харчи парите на данъкоплатците за разкриване на престъпления и залавяне на лошите с традиционни полицейски процедури. Искат да вярват, че преобръщаме страната в търсене на отпечатъци и ДНК проби и имаме лаборатории, пълни с учени, които ги проучват; че обикаляме полета, гори, претърсваме езера, чукаме по врати и разпитваме свидетели. Не искат да мислят, че говорим с Мадам Арката в края на брайтънския кей, че зяпаме в кристални топки или местим обърнати наопаки водни чаши по редици с букви върху скапана дъска уиджа! Не искат да смятат, че прекарваме времето си в опити да призовем мъртвите. Не искат да вярват, че техните полицаи стоят на крепостни валове като Хамлет и говорят с духовете на бащите си. Разбираш ли ме?