Убийствено просто

Не беше взела със себе си никакви дрехи, нито каквито и да било лични вещи.

Съседите му на тази спокойна жилищна улица, съвсем близо до крайбрежието, не бяха видели нищо. От едната страна на къщата му живееше изключително приятелски настроено гръцко семейство, което притежаваше няколко кафенета в града, но те бяха заминали на почивка, а от другата страна съседка му беше застаряваща вдовица с проблем със слуха, която спеше с усилен до максимум звук на телевизора. В момента, в 3:45 часа сутринта, той чуваше американска полицейска драма през общата стена между техните долепени къщи. Гърмяха оръжия, свистяха гуми, виеха сирени. Тя не беше видяла нищо.

Норийн Гринстед, живееща отсреща, беше единствената, която може би е забелязала нещо. Неспокойна шейсетинагодишна жена с орлов поглед, тя знаеше всичко за всеки на улицата. Когато не се грижеше за съпруга си Ланс, който неотклонно вървеше към края на дните си с Алцхаймер, тя непрекъснато беше отпред и екипирана с жълти гумени ръкавици, миеше сребристия си нисан, поливаше с маркуч и търкаше алеята или прозорците на къщата, или нещо друго, което се нуждаеше или не се нуждаеше от миене. Дори изнасяше разни неща от къщата, за да ги почиства на алеята.

Много малко неща убягваха от погледа й. Но кой знае как изчезването на Санди й бе убягнало.

Той включи осветлението и стана от леглото, като се спря пред снимката им със Санди на тоалетката. Беше направена в хотел в Оксфорд, на конференция за ДНК на пръстови отпечатъци, няколко месеца преди да изчезне. Той се беше излегнал с костюм и вратовръзка на шезлонг. Санди, облечена във вечерна рокля, се бе облегнала на него, косата й беше вдигната на руси къдрици, а на устата й бе изписана вечната й лъчезарна усмивка, насочена към сервитьора, когото бяха повикали да ги снима.

Той се приближи, взе рамката, целуна снимката, след което я остави на мястото й и отиде в тоалетната да се изпикае. Да се събужда посред нощ, за да пикае, беше новопоявил се недъг, резултат от скорошната му мания по здравословен живот, според която трябваше да изпива най-малко осем чаши вода на ден. Щом приключи, той се запъти към долния етаж, облечен само в тениската, с която спеше.

Санди имаше страхотен вкус. Къщата беше скромна като всички други на улицата, сграда в псевдотюдорски стил с три спални, построена през трийсетте години, но тя бе успяла да я направи красива. Обичаше да разглежда неделни притурки, женски списания и издания за дизайн, като често късаше страници и му показваше различни идеи. Прекараха цели часове заедно в сваляне на тапети, циклене на подовете, лакиране, боядисване.

Санди се запали по фън шуй и направи малка водна градина. Напълни къщата със свещи. Купуваше здравословна храна винаги когато можеше. Мислеше за всичко, поставяше под въпрос всичко, интересуваше се от всичко и той обичаше това. Бяха хубавите времена, когато градяха бъдещето си, циментираха съвместния си живот, правеха всичките си планове.