Изкусителката
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: montgomery #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкусителката». Краткое содержание книги:
Приключения, опасности и интриги изникват по пътя на тримата, а Кристиана е принудена да се брани както от ухажването на Ашър Прескот, ламтящ за богатата й зестра, така и от собственото си влечение към загадъчния и красив Тайнън, който също е влюбен в нея, но зловеща тайна обгръща миналото му и го заставя да отхвърля любовта й…
— Да, а в Мексико едва не я убиха, задето така подреди правителството…
Последва продължителна пауза. Крис знаеше, че очакват тя да направи следващата стъпка. Сякаш изобщо нямаше представа за какво се е говорило досега, тя се огледа невъзмутимо с поредната шапка на глава, после я свали и тръгна към вратата. С ръка върху дръжката се извърна към дамите, които я поглъщаха с очи и рече тихо:
— Аз съм Нола Далас.
Любопитството се отприщи. В следващия миг Крис се озова в центъра на магазина, заобиколена от жадни за подробности млади и по-възрастни госпожи. Въпросите валяха един след друг.
— Наистина ли вие написахте онази поредица за разводите? Възможно ли е всичко това да е истина?
— Ама вярно ли е, че сте прекарали цели три дни в затвора?
— Как събрахте смелост да изобличите ония политици? Не ви ли беше поне мъничко страх?
Крис се опита да отговори на всички едновременно. Най-после чу това, за което бе дошла.
— Не е наша работа, разбира се, но ние сме длъжни да ви предупредим за вашите спътници — намеси се една свръх почтена дама и вирна нос.
Тълпата затаи дъх.
— О… — възкликна напълно искрено Крис. — Те са толкова приятни господа.
— Единия! — може би, но Тайнън…
Дамите се спогледаха и млъкнаха. Крис скромно поклати глава.
— За съжаление аз почти нищо не знам за него. Жените се впуснаха да й обясняват каквото знаят, но то се оказа твърде малко. Арестували Тайнън за убийство, същия следобед го осъдили на смърт, трябвало да бъде обесен още през нощта.
— Доста бързичко са действали — заключи Крис.
— Всичко бе ясно като бял ден. Той го беше направил.
— И все пак не е увиснал на въжето, а е отишъл в затвора… — обади се Крис.
Настъпи кратка пауза. Една жените започна:
— Вечерта някои от мъжете решиха, че няма какво да чакат вечерта и… Не че вярвам на тия слухове, но…
Друга се наведе заговорнически и продължи:
— Онези, нали разбирате, дето…
— Елън и Лиза се опитват да кажат, че проститутките се събраха, въоръжени с пушки, и застанаха на стража пред килията на мистър Тайнън, докато дойде щатският съдия.
— Те също и издействаха повторен процес, на който бе обявено, че всъщност доказателствата не са чак толкова неопровержими и че не е съвсем сигурно, кой точно е стрелял. Така че вместо обесване съдията определи доживотна присъда.
Крис преглътна и зададе следващия си въпрос:
— Коя е червенокосата?
Жените като по команда се изпъчиха, за да демонстрират своята непорочност.
— Ами една от ония. Като е в града, Тайнън при нея отсяда.
— Понякога той може да бъде много добър… — осмели се да го защити едно момиче, но жената до него се облещи смаяно и възмутено поклати тава.
— Днешните млади просто нямат разум. Тайнън е нехранимайко и нищо друго, хойка насам-натам, завърта главите на момичетата, разбива им сърцата и изчезва. Вие, мис Далас, по-хубаво стойте настрана от него.
Крис тръгна към вратата.
— Нямам думи да ви благодаря за това, което ми разказахте, а сега трябва да се заема с проучването на въпроса. Нали така? — тя бавно ги изгледа една по една и се усмихна. — Винаги съм умирала от любопитство да разбера какво представлява публичен дом отвътре. А вие?
В първия момент дамите бяха твърде зашеметени, за да реагират. Все пак те смятаха Крис за близък човек. Бяха чели статиите и очерците й години наред. Чувстваха я едва ли не като приятелка.
— Да — въздъхна искрено една жена и всички се засмяха.
— Тогава стискайте ми палци! — викна на излизане Крис и пое към заведението на червенокосата. Изпратиха я приглушени възклицания за смелостта й.
В „Розовият жартиер“ имаше само двама каубои, които апатично играеха карти. Едрият барман метеше пода, препасан с престилка.
— Търся една висока червенокоса жена — каза Крис. — Тук ли е?
— Тц, заета е.
— Джоу — чу се женски глас и Крис вдигна очи. На стълбите стоеше именно въпросната жена. — Тази госпожица е Нола Далас, репортерката, дето веднъж се появила на сцената заедно с танцьорките. Помниш ли?
Каубоите и бармана се спогледаха озадачено и после се втренчиха в Крис.
— Хайде, ела — покани я червенокосата и Крис тръгна нагоре.
От просторния салон влязоха в елегантна стая с изискана мебелировка, макар и може би в твърде крещящи цветове.
— Аз съм Ред — представи се жената и посочи дивана. — Заповядай. Нещо за пиене? Чай обаче нямам.
— Ред? — попита Крис.
— Заради косата. Всички тъй или иначе ми викат Ред, та вече отказах да настоявам да ми казват другояче. Така, с какво мога да ти помогна?