Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— В града има само две места, където можеш да хапнеш топла храна. И само едно, където продават концентрати.
— Това обяснява всичко.
— Ние в Лунаси сме дружелюбни хора, общуваме много помежду си. На празник масите са винаги пълни. Тази вечер камбалата е хубава.
— Така ли? — Нейт взе менюто. — Отдавна ли живеете тук?
— Вече седемнадесет години. Роден съм в Питсбърг — каза той, изпреварвайки въпроса. — Работех в „Карнеги Мелън“.
— Какво?
— Преподавах английска литература на амбициозните млади умове. Много от които предпочитат самодоволно да дисектират и критикуват отдавна умрелите хора, чиито произведения са дошли да изучават.
— А сега?
— Сега преподавам литература на отегчени тийнейджъри, повечето от които предпочитат да се опипват, вместо да изучават чудесата на писменото слово.
— Здравей, Професоре.
— Здравей, Сиси. Шериф Бърк, запознайте се със Сесилия Фишер.
— Приятно ми е, Сиси.
Тя беше кльощава като върлина, имаше къса, щръкнала коса в няколко оттенъка на червеното, а от лявата й вежда стърчеше сребърна обица.
Усмихна му се сияйно.
— И на мен. Какво да ви донеса?
— Ще взема камбала. Чух, че е хубава.
— Разбира се. — Тя започна да драска върху кочана си. — Как искате да я приготвят?
— На скара.
— Добре. Гарнитурата е салата със заливка по избор. Домашната е много хубава. Големия Майк я приготвя сам.
— Чудесно.
— Можете да избирате между печени картофи, пюре, пържени картофи и ориз.
— Предпочитам ориз.
— Нещо за пиене?
— Кафе.
— Веднага идвам.
— Мило момиче — отбеляза Джон, забърсвайки бързо чашата си със снежнобяла носна кърпичка. — Пристигна в града преди няколко години с група младежи, за да изкачат планината. Приятелят й я ударил и я зарязал само с раницата й. Нямаше пари да се прибере — каза, че и не иска. Чарлийн й даде подслон и работа.
Той отпи от бирата си.
— Момчето се върна след седмица. Чарлийн го изгони.
— Чарлийн?
— Държи двуцевка отзад в кухнята. След като си разменило един поглед с дулата, момчето решило да замине без Сиси.
Джон обърна глава и веселите искрици в очите му за миг се смениха с копнеж.
Нейт видя обекта на възхищението му да минава през помещението с кана кафе.
— Виж ти, двамата най-хубави мъже в Лунаси на една и съща маса. — Чарлийн наля кафе на Нейт, после небрежно се вмъкна в сепарето до него. — За какво си говорите?
— За хубави жени, естествено. — Джон взе бирата си. — Добър апетит, шерифе.
— Е… — Чарлийн се наведе и гърдите й леко се отъркаха в рамото на Нейт. — За коя жена ставаше дума?
Джон ми разказваше как Сиси е започнала работа при теб.
— Така ли? — Тя облиза прясно начервената си долна устна. — Да не си хвърлил око на келнерката ми, Нейт?
— Само с надеждата, че скоро ще ми донесе вечерята. — Не можеше да се отдръпне, без да изглежда и да се почувства като глупак. Не можеше да помръдне, без да докосне някоя част от тялото й. — Братята Маки платиха ли си щетите?
— Дойдоха преди около час и уредиха всичко. Искам да ти благодаря, че се погрижи за мен, Нейт. Чувствам се по-сигурна, когато знам, че е нужно само едно телефонно обаждане, за да дойдеш тук.
— Пушката в кухнята би трябвало да те прави достатъчно сигурна.
— Стига — тя наклони глава и се усмихна, — тя е само за парлама. — Приведе се още по-близо до него, така че възбуждащото ухание на парфюма й сякаш заструи измежду гърдите й. — В град като този е трудно за сама жена. Зимните нощи са дълги, студени и самотни. Приятно ми е да знам, че мъж като теб спи под същия покрив. Може би по-късно двамата с теб ще си направим компания.
— Чарлийн, това е… чудесно предложение. — Ръката й се плъзна по бедрото му. Той я хвана и я притисна към масата, макар че възбудата му не закъсня. — Задръж една минута.
— Надявам се, че ти ще издържиш повече от минута.
Да, бе! Ако продължаваше да търка тялото си в неговото, напомняйки му колко отдавна не е бил с жена, можеше да не издържи и тридесет секунди.
— Чарлийн, харесвам те, ти си истинска наслада за очите, но не мисля, че е добра идея ние двамата да… си правим компания. Още се ориентирам в обстановката.
— Аз също. — Тя усука кичур от косата му на пръста си. — Ако довечера не можеш да заспиш, само ми се обади. Ще ти покажа какво имам предвид, когато казвам, че заведението предлага пълно обслужване.
Докато гъвкаво се измъкваше от сепарето, тя не свали от него бебешко сините си очи и успя отново да плъзне многозначително ръка по бедрото му. Нейт изчака да прекоси помещението с предизвикателната си походка и едва тогава издиша хрипливо.