Загадката на Уайвърн

— Ще наредя да ги свалят и да ги пренесат, сър — повтори нареждането му по-меко възрастната жена. — Същото да направя и със стаята на Дулчибела, нали? Тя също ли е заминала?

— Ха, ха! Браво на нея, старата вероломна вещица! Щях да я удавя в езерото, ако я бях спипал тук. И повече не споменавай имената им пред мен, освен, ако не искаш и ти да ги последваш. Така ми е много по-добре. Главата ми не го побираше как да се оправям с нея — те всички са един дол дренки. Ако искам, мога да наредя да я арестуват заради дрехите, които носи на гърба си, ама от мен да мине. Да се маха, така е по-добре. С радост я отстъпвам на онзи, който я иска.

Тази вечер господарят доволно посрещна идването на Том Уорд и си поръча и втора кана пунш.

— Старият ми слуга Том. Струва ми се, че в крайна сметка старците са най-свестни — отбеляза той. — Светът адски се е променил, Том. По наше време нещата стояха различно. Както и да е, ще им дам да се разберат.

Старият Хари Феърфийлд заспа на стола си и се събуди след час, а в ушите му още отекваше музиката на малката Али от съня му.

— Изсвири го пак, дете, изсвири го пак — каза той и се заслуша… в тишината, огледа празната стая и внезапната болка отново се върна заедно с мъчителен копнеж, примесен с гняв.

Господарят прокле тази дяволица, тази дива котка, тази пепелянка, обикаляйки из стаята със стиснати юмруци в джобовете на сакото си. Гордият старец плачеше. Сълзите измъчено се процеждаха, капеха изпод набръчканите му клепачи и се търкулваха по хлътналите му бузи.

— Пет пари не давам, мътните я взели, мразя я. Не знам как може да съм такъв глупак. Радвам се, че си тръгна, моля се на Бога негодникът, с когото избяга, да разбие сърцето й и после да си счупи врата, мътните го взели, там, от скалите на Каруел. — Старецът взе свещта и по навик в коридора понечи да заключи вратата на стълбището към нейната стая. — Ох, ох! — горчиво възкликна той, когато се опомни. — Заключвам обора, пък кончето е откраднато. Не ме интересува, ако ще нощес старата къща да пламне, дори ми се иска да стане така. Тя беше мило момиче, преди този проклетник… какво е видяла в него… за нищо не става… стар е като мен, ама аз мога да го преметна през главата си като бала ечемик. Това е заговор, тя беше свястно момиче, обаче онзи я е прилъгал, мътните я взели, всички са такива неверници. Ще разбера кой е замесен, ще разбера. Със сигурност Том Шъруд, той на първо място. Ще ги изритам всички, до един ще ги изхвърля с парцалите им от Уайвърн. По-скоро ще напълня къщата с плъхове, отколкото с двукраки паразити. Да вървят в Каруел и да гладуват с оня глупав готованец. Моля се на Бога да не доживее отново да стъпи в Уайвърн. Собственоръчно бих го застрелял. Тя можеше поне да почака старецът да умре, бях толкова добър с нея… глупачка… глупачка…

Високата фигура на стареца със свещ в ръка крачеше бавно по притъмнелия коридор и изчезна нагоре по стълбите.