Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
Кои сме, какво сме, какво бихме могли да бъдем — всичко това се разпада бавно, миг след миг.
Не става дума просто, че забравяме Калан. Вихърът на тази магия нараства с всеки изминал ден. Вредата, която тя нанася, се умножава от самата нея. Ние нямаме и представа за пълния размер на онова, което вече сме загубили, а всеки нов ден губим още и още. Самите ни мисли, способността ни да мислим и разсъждаваме са разяждани от тази злокобна магия.
Още по-лошо, магията на лавинния огън е заразена. Самият Ричард ни го показа. Заразяването на хармониите е внедрено дълбоко в тъканта на магията, която покосява наред. Заразата прогаря света на живите. Освен, че разрушава самата ни същност, тя разкъсва и самата тъкан на магията. Без Ричард дори нямаше да знаем всичко това.
Светът не само стои на ръба на разрушението заради Джаганг и Императорския орден, но е и разрушаван от тихата, невидима работа на лавинния огън и заразата в него. — Ничи почука с пръст по слепоочието си. — Да не би заразата да е унищожила способността ти да виждаш какво е заложено на карта? Да не е отнела способността ти да мислиш?
Единственото, което можем да противопоставим на задействането на лавинния огън, са кутиите на Орден. Кутиите са създадени като единственото спасително средство, в случай че някога бъде задействан лавинният огън.
Сестрите активираха това заклинание. За да засилят стореното, да го направят необратимо, те лично вкараха кутиите в играта, вкараха брояч в играта, като обявиха себе си за играч. Те си мислят, че вече никой не може да намери начин да ги спре. Може и да са прави. Прочетох Книгата на живота, инструкциите за това как функционира Орден. Тя не дава информация за спиране на играта, след като веднъж е започната. Не можем да спрем лавинния огън. Не можем да спрем играта на Орден. Светът на живота скоро ще излезе от контрол — точно както те искат.
За какво се бори Ричард? За какво се борим всички ние? Трябва ли просто да се откажем, защото е твърде трудно и рисковано да се опитваме да избегнем пълното ни унищожение? Да пропуснем единствения шанс, който все още имаме? Да предадем всичко важно в живота си? Да оставим Джаганг да унищожи всички, които ценят свободата си? Да оставим Братството на ордена да пороби света? Да позволим на лавинния огън да вилнее безнаказано и да унищожи нашия спомен за всичко добро? Да оставим заразата, която се съдържа в това заклинание, да изтрие магията от лицето на света? Трябва ли просто да си седим и да се предадем? Трябва ли да оставим светът да свърши в ръцете на хора, които с радост биха го унищожили?
Сестра Улиция освободи силата на Орден. Тя вкара кутиите в играта. Какво трябва да направи Ричард? На него му трябват точните оръжия, за да води тази битка. Просто му осигурих нужното.
Сега вече борбата ще е наистина равностойна. Враждуващите страни ще се отдадат изцяло на решителната битка.
Трябва да се доверим на Ричард.
Преди няколко години ти беше изправен пред вземането на подобни решения. Знаеше каква е отговорността ти, беше наясно с рисковете и смъртоносните последици от бездействието. Ти определи Ричард за Търсач на истината.
— Да, така е. — Зед едва успя да събере сили да отговори.
— И той се оказа достоен за всичко, което ти се надяваше, че може да постигне, и дори надхвърли очакванията ти, нали?
— Да, момчето си свърши работата и направи повече, отколкото се искаше от него.
— Сега е същото, Зед. Достъпът до мощта на Орден вече не е привилегия само на Сестрите. — Тя вдигна ръка и я стегна в юмрук. — Дадох на Ричард шанс — дадох шанс на всички нас. В този смисъл аз просто вкарах Ричард в играта, като му дадох онова, което трябва да има, за да спечели тази битка.
Замъгленият от влага поглед на Зед се взря в очите й. Там имаше още нещо освен решителността, гнева и непоколебимостта й. Той видя в сините й очи сянка на мъка.
— И…?
— И какво? — отвърна тя.
— Колкото и подробно да ми обясняваш, има нещо, което не ми казваш.
Ничи извърна глава, а пръстите на едната й ръка се плъзнаха по повърхността на масата, проследявайки магиите, начертани със собствената й кръв, магиите, за призоваването, на които бе рискувала живота си.
Все още с гръб към него, Ничи направи неопределен жест, полусъзнателно махване с ръка — просто движение, което безмълвно издаде невъобразимото й страдание.
— Прав си — каза тя с дрезгав глас, сякаш на ръба да изгуби контрол. — Дадох на Ричард още нещо.
Зед изчака за миг, загледан в жената с гръб към него, преди да попита.