Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли кой е този? — потри ръце Муран. — Спицерий, нали помниш Спицерий? Никой не забравя Спицерий!
Клавдия кимна, отвори уста, но не продума. Спицерий я изгледа студено и грижливо я проучи от главата до краката, сякаш тя беше робиня, изложена на пазара. Обидата беше съвсем преднамерена, но сетне той бързо се извини, изправи се, стисна ръката на Клавдия и я поднесе към устните си.
— Клавдия, прекрасно име… — Светлосините му очи бяха пълни с насмешка — Прекрасно име за прекрасна жена.
Остави ръката й да падне.
— Муране, не си ми казвал за нея, поне не подробно!
Двамата се засмяха кратко, после Спицерий й представи стария си приятел Валенс, бивш лекар в Десети панонски легион29. Океан донесе напитки, меден хляб и всички седнаха на тревата в сянката на едно дърво. Сред смеха и шегите обаче Спицерий внимателно изучаваше Муран, сякаш се опитваше да запомни всяка подробност. От време на време играещите му очи се спираха на Клавдия. Гладиаторът все още не се беше възстановил напълно. Изпълнявайки даваните шепнешком наставления на лечителя си, той яде и пи съвсем малко. Забеляза, че Клавдия го наблюдава.
— Дойдох да сключа мир с Муран! — засмя се той.
— Не прибързваш ли? — попита Клавдия. — Някои твърдят, че се е опитал да те отрови.
— Не мисля — изсмя се Спицерий — а и няма как да се разбере… — Замълча и притисна ръка към стомаха си. Клавдия забеляза, че лицето му е гримирано деликатно, като на жена. Все пак това не можеше да прикрие тъмните сенки под очите, хлътналите страни и начина, по който клепачите му потръпваха, сякаш все още не се чувстваше съвсем добре.
— Говорим за облозите — продума Муран. — Полибий и аз твърдяхме, че никой от нас не е залагал кой ще победи. Ако го бяхме направили, Спицерий би могъл да помисли, че се опитваме да наклоним везните.
— И аз нищо не видях! — поклати глава Спицерий — Бях в тунела и чаках. Чашите с вино бяха пълни. Не съм виждал ръката на Муран да доближава чашата ми. Всъщност, не видях ничия ръка. Винаги много внимавам. Не е за първи път храната да е развалена, а виното отровено, всякакви мръсни игрички се играят. — Обърна китката си към Клавдия, за да й покаже един белег, и тя ужасена се вторачи в червения татуиран бокал, който кожената гривна не можеше да прикрие. Тя се отдръпна и Муран проследи погледа й.
— Какво става? — проговори лекарят Валенс — Какво ти става, жено? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак!
Клавдия направи опит да стане, блъсна се в подноса с хляба и меда, и ритна кърчага с пивото. Муран я хвана за китката.
— Клавдия, не е това, което си мислиш…
Но тя се освободи, обърна се и побягна към кръчмата.
Глава трета
Omnia Romae cum pretio.
Всичко в Рим има цена.