Спечели облог за Сатаната

Станах и се затътрих към другия край на палубата, изкачих се две палуби по-нагоре до библиотеката и я намерих празна, ако не се смята някаква жена, която се мъчеше над кръстословица. Никой от двама ни нямаше желание да го безпокоят, така че компанията ни беше доста приятна. Библиотекарката отсъстваше и повечето шкафове бяха заключени, но открих една овехтяла енциклопедия. Точно това ми беше нужно за начало.

Два часа по-късно ме стресна изсвирване, което показваше, че сме се изравнили с кея. Бяхме пристигнали. Главата ми беше пълна със странна история и още по-странни идеи, които не бях в състояние да смеля. Да започнем с това, че в този свят Уилям Дженингс Брайън никога не е бил президент. На негово място през 1896 бил избран Маккинли, който изкарал два мандата и бил сменен от някой си Рузвелт.

Нито един от президентите от двадесети век не ми беше познат като име.

Вместо продължилия повече от век мир, резултат на традиционния ни неутралитет, Съединените щати бяха водили няколко поредни войни: през 1899, 1912–17, 1932 (с Япония!), 1950–52, 1980–84 и така нататък, та чак до настоящата година — или годината, в която беше издадена енциклопедията. В „Кралския вестоносец“ не се споменаваше нищо за война.

През стъклото на един от заключените шкафове зърнах няколко исторически книги. Ако след три часа все още се намирах на кораба, задължително щях да прочета всички книги по история в корабната библиотека по време на дългото пътуване към Америка.

Но не имената на президентите и датите на войните бяха най-неотложната ми нужда — в ежедневието от тях няма особена полза. Това, което спешно трябваше да науча, за да не изпадна в трудно положение, та дори да стигна до катастрофа, бяха различията между моя свят и този — в начина, по който живееха, разговаряха, общуваха и се хранеха, пиеха и играеха, молеха се и се любеха. А докато се учех, трябваше да внимавам и да говоря колкото е възможно по-малко, а повече да слушам.