Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Какво да правим?
Тя въздъхна.
— Ще се върнем. Веднага. Ще се подчиним на властта й. Ще й поднесем благодарността си за намесата й, затова, че е изцерила плътта ни. А в отговор на многото въпроси, които има, можем да кажем малко. Объркано беше. Битка с непознат демон. Хаос. А за този разговор, Удинаас, няма да кажем нищо. Разбираш ли?
— Да.
Тя се пресегна и той усети как ръката й обгръща неговата — изведнъж отново беше цял — и топлината й потече през него.
Вече чуваше сърцето си, затуптяло в ответ на това докосване. И още едно сърце, далечно, но бързо приближаващо се, биещо в унисон. Но не беше нейното — и Удинаас позна ужаса.
Майка му отстъпи и смръщеното й чело се отпусна.
— Идват — промълви тя.
Трул се взря в двамата роби. Удинаас, от неговото домакинство. И другата, една от слугините на Майен, онази, която наричаха Пернатата вещица заради ясновидската й сила. Кръв бе изцапала разкъсаните им ризи, но самите рани се бяха затворили. И друга кръв бе опръскала гърдите на Удинаас, златна кръв, която още лъщеше.
— Трябва да забраня тези гадания — изръмжа Ханан Мосаг. — Опасно е да се позволи ледерийско чародейство сред нас.
— Но има и полза, върховни кралю — каза Урут и Трул разбра, че още е обезпокоена.
— И коя е тя, жено на Томад?
— Зов на рог, върховни кралю, в който няма да е зле да се вслушаме.
Ханан Мосаг се намръщи.
— По ризата на този мъж има кръв на Вайвал. Заразен ли е?
— Възможно е — отвърна Урут. — Много от това, което минава за душа у един ледерий, остава скрито за изкуството ми, върховни кралю.
— Слабост, неприятна за всички ни, Урут — рече кралят-магьосник: оказваше й висока чест с това, че я назова по име. — Този трябва да бъде наблюдаван непрекъснато — продължи кралят, без да откъсва очи от Удинаас. — Ако у него има кръв на Вайвал, след време истината ще се разкрие. Чия собственост е?
Томад Сенгар се окашля.
— Мой е, кралю.
Ханан Мосаг се намръщи и Трул разбра, че мисли за своя сън и за решението си да вплете в историята му фамилията Сенгар. Малко съвпадения имаше на този свят. Кралят-магьосник заговори по-твърдо:
— Тази, Пернатата вещица, тя е на Майен, нали? Кажи ми, Урут, можа ли да усетиш силата й, докато я лекуваше?
Майката на Трул поклати глава.
— Не е впечатляваща. Или пък…
— Или какво?
Урут сви рамене.
— Или я прикри добре, въпреки раните си. А ако е така, значи силата й надвишава моята.
„Невъзможно. Тя е ледерийка. Робиня и още девица.“
Ханан Мосаг изсумтя — явно изпитваше същите чувства.
— Била е нападната от Вайвал. Съществото явно е надвило способността й да го държи под контрол. Не, детето още се препъва. Зле е обучено, не проумява още могъществото на всичко, с което се заиграва. Вижте, тя едва сега идва в съзнание.
Клепачите на Пернатата вещица изпърхаха и се отвориха. Все още малко разум имаше в очите й, а и той бързо бе надмогнат от животински страх.
Ханан Мосаг въздъхна.
— Няма да ни е от полза засега. Оставете я на грижите на Урут и другите жени. — Обърна се към Томад Сенгар. — Щом Бинадас се върне…
Томад кимна.
Трул хвърли поглед към Феар. Зад него бяха коленичили робите, присъствали на гадаенето, притиснали чела в земята и неподвижни още откакто беше дошла Урут. Стори му се, че твърдият поглед на Феар се е приковал в нещо, което никой друг не може да съзре.
„Щом Бинадас се върне… синовете на Томад ще потеглят. Към ледените пустини.“
Удинаас простена.
Без да му обръща внимание, кралят-магьосник излезе — К’риснан вървяха от двете му страни, а сянката-страж на стъпка след него. На самия праг чудовищният призрак спря и за миг погледна през рамо — макар че нямаше как да се разбере в кого се приковаха безформените му очи.
Удинаас отново простена и крайниците му потръпнаха.
Духът на прага беше изчезнал.
2.