Комедия от грешки
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Комедия от грешки». Краткое содержание книги:
оттука сам ще мине подир малко
на път към долината на смъртта,
отвъд блатата манастирски, дето
се изпълняват страшните присъди.
АНДЖЕЛО
Защо отива там?
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
За да присъства,
когато сиракузкият търговец,
попаднал по неволя във града ни,
задето с туй е нарушил закона,
ще бъде публично обезглавен.
АНДЖЕЛО
Пристигат! Да отидем с тях и ние!
ЛУЧИАНА
Коленичи на пътя му! По-бързо!
Влизат Князът със Свитата си, Егеон — гологлав, Палачът и Стражи.
КНЯЗЪТ
Оповестете за последен път,
че ако някой заплати дълга му,
ще го помилвам тутакси и с радост!
АДРИАНА
О, княже! Прося вашата намеса
срещу игуменката!
КНЯЗЪТ
Тази тук?
Една жена, тъй свята и набожна,
не би могла да ти направи зло!
АДРИАНА
Изслушай ме, о, княже! Антифол,
комуто аз по твой съвет предадох
властта над себе си и всичко свое
днес бе обхванат от ужасна лудост:
из улиците презглава се втурнал —
със своя роб, и той умопобъркан! —
нахлувал в чужди къщи и задигал
верижки, пръстени, изобщо всичко,
което бясът в него си харесвал!
Веднъж го хванах, пратих го във къщи
и тръгнах из града, за да заглаждам
щетите от позорното му буйство,
но той — с какво усилие, не знам —
от стражите успял да се изтръгне,
със роба си изскочи пак отнейде
и двамата със мечове в ръка
нахвърлиха се бясно върху нас
и гониха ни, докато можахме
да викнем хора и със тяхна помощ
да ги обезвредим; но те тогава
се скриха в таз обител и когато
ний рекохме подире им да влезем,
игуменката нас не щя да пусне,
а тях, напротив, задържа във нея.
Затуй те моля, княже, нареди й
да изведе мъжа ми, та да мога
да си го взема вкъщи и лекувам!
КНЯЗЪТ
Мъжът ти ми спаси живота в бой
и затова, когато ти избра го
за господар на своето легло,
аз помня, дума княжеска ти дадох,
най-щедро с добрини да го обсипя…
Почукайте на входа и учтиво
извикайте игуменката тук!
На място искам да реша въпроса.
Влиза Слуга.
СЛУГАТА
Спасявайте се, господарко! Мъж ви
и Дромио успяха да разкъсат
въжетата си, изпобиха всички,
завързаха лечителя за стол
и почнаха да му горят брадата
и щом тя пламнеше, да я заливат
с ведра помия! Господарят кротко
го учи да търпи, а пък слугата
със ножици подстригва му тила
като на шут! Веднага изпратете
на помощ някого, защото инак
тез двама луди ще го умъртвят!
АДРИАНА
Мълчи, глупако! Те са тука вътре —
това, което казваш, е лъжа!
СЛУГАТА
Не е, кълна се! Дъх не съм поел,
откак свидетел бях на този ужас!
Мъжът ви се озърташе за вас
и викаше, че само да ви пипнел,
щял с въглен да ви изгори лицето
и загрози завинаги… А! Чуйте!
Пристигат! Бягайте! Не стойте тук!
КНЯЗЪТ
Не бойте се!… Двамина с алебарди!
АДРИАНА
Да, мъж ми е! Свидетели сте всички,
че из града той движи се невидим:
току-що скри се вътре в манастира,
и ей го пак отвънка, по вълшебство,
необяснимо за човешки ум!
Влизат Антифол и Дромио от Ефес.
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост, светли княже,
задето някога във люта битка
закрих те с тялото си и получих
дълбоки рани! Зарад тази кръв,
за теб пролята, дай ми справедливост!
ЕГЕОН
Дали от страх предсмъртен помрачен съм,
или това са моят Антифол
и Дромио!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост
и строго тая тука накажи!
Ти даде ми я за съпруга вярна,
а тя опозори ме пред града!
Неописуемо е просто злото,