Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Първо щяхме да отплаваме от Бъкип за Скайрен. Това не бе най-големият от Външните острови, но бе известен с най-голямото пристанище и най-плодородните земи, поради което бе и с най-голямото население. Пиотре, вуйчото на нарческата, бе говорил с презрение за Цайлиг. Беше обяснил на Сенч и Кетрикен, че Цайлиг, най-оживеното пристанище на Външните острови, се е превърнал в рай за какви ли не типове. Идвали чужденци, за да позяпат и да търгуват, и по мнението на Пиотре твърде много от тях оставали, като домъквали със себе си просташките си обичаи. Освен това бил и продоволствено пристанище за корабите, заминаващи на север да ловят морски бозайници заради кожите и маста им, и грубите им екипажи разваляли местната младеж и особено момичетата. Според думите му Цайлиг бе мръсно и опасно пристанищно градче, а жителите му — измет.
Там беше първата ни спирка. Майчината къща на Аркон Кървавия меч се намираше на другата страна на Скайрен, но имали също и къща-крепост в Цайлиг. Там щяхме да се срещнем с хетгурда, рехавия съюз на тамошните първенци, за да обсъдим пътешествието. Двамата със Сенч бяхме доста подозрителни относно срещата. Сенч очакваше съпротива срещу брачния съюз, а може би и срещу задачата на принца. За някои островитяни Айсфир бе дух-хранител на островите и поръчението ни да отсечем главата му можеше и да не се посрещне с добро око.
След срещата щяхме да се прехвърлим от нашия кораб на техен, по-пригоден за тамошните плитчини и с капитан и екипаж, които познаваха водите. Те щяха да ни откарат до Уислингтън на Мейл, родния остров на клана на Нарвала — и съответно на Елиания и Пиотре. Предан трябваше да бъде представен на семейството й и да бъде приет в майчиния й дом. Щеше да има празненства по случай годежа и съвети към принца относно предстоящата му задача. След посещението ни в родното им село щяхме да се върнем в Цайлиг и да вземем кораб за Аслевял и скования в леда дракон.
Импулсивно бутнах картите настрани. Отпуснах глава върху събраните си ръце и се загледах в тъмното. Вътрешностите ми се свиваха от ужас. Не само заради предстоящото пътуване. Имаше и други проблеми за решаване, преди да стъпим на палубата. Котерията все още не бе овладяла магията си. Подозирах, че въпреки предупрежденията ми Предан и приятелят му лорд Любезен използват Осезанието и че принцът може да се издаде. Напоследък твърде често и открито се явяваше в компанията на Осезаващи. Макар че кралицата бе постановила, че в Осезанието няма нищо срамно, обикновените хора и благородниците все още презираха практикуващите Зверската магия. Предан рискуваше себе си, а може би и годежните преговори. Нямах представа какво е отношението на островитяните към Осезанието.
Мислите ми се гонеха в кръг, без да намерят изход от тревогите. Хеп все още се влачеше подир Сваня и се ужасявах, че трябва да го оставя сам. Малкото пъти, когато сънищата ми докосваха сънищата на Копривка, тя изглеждаше едновременно потайна и неспокойна. Пъргав сякаш с всеки ден ставаше все по-упорит. За мен щеше да е облекчение да се освободя от отговорността за това момче, но се тревожех какво ще стане с него в мое отсъствие. Все още не бях казал на Сенч, че Уеб знае кой съм, нито пък бях обсъдил информацията със самия Уеб. Отчаяно копнеех да мога да споделя с някого и това само ме караше да осъзная още по-силно изолацията си. Нощни очи страшно ми липсваше — сигурно така биха ми липсвали и ударите на сърцето ми.
Челото ми тупна върху масата и рязко се събудих. Сънят, който ми бе избягал в леглото, ме бе хванал на работната маса. Изправих се с въздишка, разкърших рамене и се примирих, че ме чака цял ден. Имах много задачи, а времето бе малко. На кораба щях да имам предостатъчно време да си отспя — и още повече за безплодни тревоги. Малко неща ми се виждаха по-отегчителни от продължителното плаване.