Безизходица [Worst Case - bg]

— Здрасти, Челс — заговори той с добре шлифован глас.

После я блъсна с глава в лицето и светът за нея помръкна.

Свести се, щом дочу някакво съскане.

Мъжът със скиорската маска стегна последната от полиестерните ленти, с които я закрепи неподвижно към ръчната количка, на която тя се намираше сега. Сетне изкара количката от стаята, повдигна я по няколко стъпала и започна забързано да я бута по някакъв дълъг коридор, чиито стени бяха облицовани с фаянс.

Стаята, в която влязоха, беше с нисък таван и тезгях от неръждаема стомана, разпрострян по цялата дължина на една от стените. Той спря количката със силно дрънчене.

— Аз нищо… — заекна Челси и цялата се разтрепери. — Аз н-н-нищо не съм направила.

— Именно — обади се нейният похитител зад гърба й. — А може би е трябвало да направиш. Не си ли се замисляла за това? Не ти ли е идвало наум, че си пропуснала да сториш нещо?

Докато го гледаше смаяно, мъжът отиде до умивалника. Извади изпод него оранжева двайсетлитрова кофа, купена от „Хоум Депо“. Завъртя крана и започна да я пълни.

— А сега ще те подложа на малък изпит — рече мъжът. — Темата е водата. Знаеш ли, че 1,1 милиарда души от цял свят нямат прясна вода за пиене? Това са много хора, нали? А ето и моя въпрос номер едно. Той е следният: Колко литра чиста вода отиват, за да си изпереш тениската от „Абъркромби и Фич“, както и джинсите си от „Долче и Габана“?

„Това е някакъв кошмар — помисли си Челси и се взря слисано в мъжа, който затвори крана и отстъпи назад, като с лекота повдигна тежката кофа с лявата си ръка. — Аз съм Алиса, пропаднала в заешката дупка и изяла погрешния резен от тортата.“

Момичето не издържа и сведе очи.

— Не знам — призна си тя шепнешком.

Без никакво предупреждение мъжът подхвана кофата откъм дъното и лисна студената вода в лицето й. Трябва да е била откачила, за да си мисли, че преди й е било студено. Това сега беше истински мраз, като в Северния ледовит океан. Вледеняващ, като в далечния космос.

— Отиват сто и петдесет литра! — кресна й мъжът със скиорската маска. — В селата на провинциална Камбоджа и в Северна Уганда двеста-триста души се бият всеки ден кой да се добере до една ръчна помпа, за да се сдобие с вода, без която не може да оцелее. Цели семейства измират заради липсата й. Докато ти се досещаш бегло за нея само когато някой келнер те пита дали я искаш газирана или не!… А сега въпрос номер две: Колко хиляди деца в цял свят ежедневно измират от болести, пренасяни чрез водата, като холера, дизентерия и хепатит?

Челси вече не го слушаше. Толкова й бе студено, че не можеше нито да чува, нито да мисли. Като че ли ледник се движеше през тялото й, вкаменяваше мускулите й, сухожилията й, костите й. „Скоро ще достигне сърцето ми“, помисли си тя. Студът я обгръщаше отвсякъде, все едно че бе попаднала във фризер.

Мъжът се върна към мивката с кофата в ръка. Започна да си подсвирква мелодията от тв шоуто „Ва банк“, преди отново да завърти крана.