Ръкописът на Шопен

— Успокой се, скъпи. Просто няколко въпроса.

— Благодаря ви, госпожо Перес — каза агентът. — Баща ви свърза ли се с вас през последните двадесет и четири часа?

— Не. Предположих, че полетът му е закъснял. Свикнала съм на такива неща с Хари.

Усети стреснатия поглед на мъжа си, но не му обърна внимание, а продължи:

— Откъде разбрахте, че съм тук, агент Смит?

Той пренебрегна въпроса й.

— Страхувам се, че баща ви си има сериозни неприятности.

Шарлот забеляза, че докато агент Смит говори, партньорът му изучава реакциите й. Освен това забеляза, че често потърква крака си с ръка, сякаш чеше ухапано или почиства петно.

„Въобще не приличат на федерални агенти — помисли си. — Агентите са обучени да се държат като роботи. Нервните тикове не са им позволени.“

— Неприятности? Не разбирам.

— Бил разпитван във Варшава във връзка с три убийства в Европа.

— Хари? — изненадано възкликна Перес. — Говорите за някой друг Харолд Мидълтън.

Агентът го погледна за миг, после пак насочи очи към Шарлот.

— Баща ви успял да хване полета на „Еър Франс“ от Париж няколко часа по-късно. Пристигнал на летище „Дълес“ и застрелял и убил полицай.

Шарлот не можа да се сдържи.

— Невъзможно!

— Съжалявам.

— Не е бил баща ми!

— Разбирам как се чувствате. Шок е, но имаме свидетели…

— Баща ми не може да е застрелял никого. Първо, Харолд Мидълтън прекара живота си в борба за справедливост. Издирваше и изправяше пред съда чудовищата, които тормозят и убиват хората. А и откъде е взел оръжие? Тъкмо е слязъл от международен полет. Кой е бил този полицай? И защо баща ми ще иска да го убие?

Гледаше упорито агента в очите. Последва напрегнато мълчание. След миг агентът отмести очи и сведе глава.

— Това са въпроси, на които може да отговори само баща ви. Трябва да говорим с него.

Федералните агенти бяха като лешояди — след като решаха, че някой е виновен, бяха в състояние да направят всичко възможно, за да докажат това.

Последното, което Шарлот би направила, бе да им помогне да открият Хари.

— Какво мога да направя? — попита тя с глас, който прозвуча дразнещо искрено дори за самата нея.

— Уведомете ни в мига, когато се чуете с него — отговори агент Смит и й подаде визитната си картичка.

Шарлот я огледа внимателно и видя, че е украсена с познатия печат на ФБР в червено, бяло и синьо. Агентът подаде картичка и на Перес.

— Това е номерът на мобифона ми. Можете да ми се обадите по всяко време на денонощието.

— Разбира се — отвърна тя и прокара пръст по картичката. — А ако го намерите…

— Вие ще сте първата, която ще узнае за това.

— Повтарям ви, че не сте прави. Търсите погрешния човек.

— Надявам се да е така. Заради вас.

Преди двамата агенти да излязат, Смит впери очи в нея. Нещо в изражението му я накара да настръхне.