Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник». Краткое содержание книги:
Поставете се на мое място, Мейсън. Веднага ще разберете, че не мога да действам против интересите им. Но нека допуснем, че наистина съществува незаконно дете. Нека допуснем, че Хармън Хаслет е оставил завещание, според което това дете наследява всичко, стига бащинството му да бъде доказано по безспорен начин. Днес това дете трябва да е някъде на около деветнадесет. Ако то стане собственик на завода, аз ще се окажа в коренно различно положение…
— И това е причината да се озовете тук, така ли?
— Да.
— Вероятно знаете, че професионалната етика ми пречи да ви дам каквато и да било информация — изгледа го тежко Мейсън.
— Зная — кимна Гарланд. — Зная всичко за професионалната етика. Но също така съм наясно, че не сте вчерашен. Убеден съм, че вие сте единственият човек, който разполага с фактите и…
Острият звън на телефона го накара да млъкне. Звънеше апаратът с нерегистрирания номер на кантората, а с него разполагаха само Дела Стрийт и Пол Дрейк.
Секретарката се извърна към Мейсън и му хвърли въпросителен поглед.
— Аз ще отговоря, Дела — рече той и вдигна слушалката: — Какво има, Пол?
— Примамката ти е в беда.
— По-точно?
— В апартамента е проникнал някакъв адвокат на име Ловит, придружен от непозната жена.
— По дяволите! — ядоса се Пери. — Предупредих я да не пуска никого!
— Измамили са я — поясни Дрейк. — На вратата почукала жената, агентката ми отворила само до ограничението на веригата. Мъжът бил в дъното на коридора и държал сандъче с инструменти. Жената казала, че живее в апартамента отдолу и банята й е наводнена от канализацията на нашия апартамент.
Елементарно Уотсън, но нашата се хванала и ги поканила да влязат. Мъжът оставил сандъчето на пода. Вътре имало стари вестници и някакво куфарче. Отворил куфарчето и казал:
„Сега ще ти задам няколко въпроса, скъпа. Ако ми отговориш правилно, всичко ще бъде наред. Но ако излъжеш, ще имаш сериозни неприятности…“
— И какво е станало?
— Агентката ми отказала да говори и им заповядала да се махат. Но те все още са там и тя чака инструкции. Иска да знае дали трябва да повика полицията…
— Кажи й да не предприема нищо. До двадесет минути ще съм там. А на натрапниците може да съобщи, че чака адвоката си. Нека спомене името ми, това може би ще ги уплаши. Ако все пак останат, ще се разберем на място…
Мейсън тресна слушалката и се обърна към секретарката си:
— Вземи си бележника, Дела. Тръгваме!
После се сети за посетителя и се извърна към него:
— Споменахте за един апартамент в „Роуза Ли“, Гарланд. Там действително се намира жена, която познавате под името Елън Смит. Искам да ви съобщя, че в момента тя има неканени гости…
— Между тях положително фигурира един тип на име Дънкан З. Ловит — промърмори Гарланд. — Умен е и действа бързо. Наел е частен детектив, който знае за случая колкото и аз. Идвам с вас, Мейсън. В тази работа сте вложили доста усилия и доста пари, нали?
— Добре — съгласи се адвокатът. — Ще ви повозим безплатно. Може би ще ми е необходим свидетел…
— Не забравяйте, че аз съм свързан със случая — предупреди го той.
— Какво от това? — сви рамене Мейсън. — Предполагам, че то няма да ви тласне към престъпление, нито пък ще ви накара да дадете неверни показания. Имам чувството, че сте играч, който спазва правилата…
— Добре, Мейсън — въздъхна кльощавият. — Нека свалим картите си. Наистина ще направя опит да спазвам правилата, но ви предупреждавам, че имам задължения към хората, които представлявам, и мога да ви свия някой номер!
— Добре, да тръгваме — усмихна се адвокатът. — Аз също си падам по номерата…
— Джармин Дейтън вече е там и наблюдава апартамента — предупреди го Гарланд.
— Много добре, значи ще вземем и него. Малко публика няма да е излишна. Ще използваме моята кола, тъй като имам намерение да понатисна педала…
— Да вървим — изправи се Гарланд.
7
Мейсън паркира на пресечката срещу блока и слезе от колата. Двамата му пасажери сториха същото. Дела носеше куфарче с бележници и химикалки.
Стивън Гарланд се огледа и рече:
— Ей там чака Дейтън. Да го повикам ли?
— Да — кимна Мейсън.
Гарланд махна с ръка и от близката кола излезе частното ченге с яко телосложение.