Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
Върна се към темата, едва когато се качиха в мазератито и поеха по обратния път към Париж.
— Разкажете ми нещо за вашия проект, Крис. Бих могла да проявя интерес…
Гренвил изпита дълбоко уважение към новия си приятел. Арчър наистина познаваше тази жена като петте си пръста!
— Абсолютно изключено! — поклати глава той. — Вашият бизнес в „Ролф Електроникс“ е на светлинни години от това, с което съм се заловил просто ей така, за развлечение… Не, тази работа не е за вас!
— Откъде знаете? — повиши тон Хелга. — Може пък да ме интересува!
— Не мога да разговарям с вас без благословията на шефа си — продължи да упорства Гренвил. — Съжалявам, Хелга, но това е положението… Освен това съм сигурен, че подобен бизнес не е за човек като вас…
— Много добре — хладно отвърна Хелга и стисна уста.
Гренвил се зае да й разказва историята на гората Фонтебло, но тя почти не го слушаше. Ядоса се от упоритостта му и започна да изпитва болезнено любопитство по отношение на тайнствения проект. Точно според предвижданията на Арчър. Ако намери рационално зърно в начинанието на неизвестния американец, тя би получила възможност за инвестиции в нова област, но най-важното беше, че ще получи възможност да притежава Крис!
Скоро пристигнаха пред хотел „Плаца Атене“.
— За съжаление имам делова среща със своя бос — промълви Гренвил, когато двамата влязоха във фоайето. — Вечерта беше чудесна, благодаря за компанията ви.
Хелга вдигна глава към лицето му. Настанен в едно от близките сепарета, Патерсън внимателно ги наблюдаваше.
— Аз трябва да ви благодаря — отвърна тя. — Това пиле беше наистина невероятно!
Гренвил я изпрати до вратата на асансьора, целуна ръката й и изчака потеглянето на кабината.
Хелга влезе в апартамента си, съблече се и се тръшна в леглото, макар да беше едва единадесет часът.
Чувстваше се отпусната и щастлива.
Вече знаеше, че е влюбена в този мъж. Погледът му долу, при асансьорите, беше достатъчно красноречив. Той също беше влюбен! Никой не може да гледа така, ако не е наистина влюбен, каза си тя. Разбира се, нямаше никаква представа за професионалните умения на Кристофър Гренвил.
Отпусната в леглото, тя изведнъж беше обзета от паника. Гренвил не беше споменал нищо за среща на следващия ден! Мисълта, че ще бъде в Париж и няма да го вижда, изведнъж я хвърли в дълбока депресия. Без него Париж е нищо, абсолютно нищо! Той е влюбен в мен! Утре ще телефонира и ще отидем на още някое прекрасно място заедно! Прекалено възбудена, тя отново се принуди да прибегне до приспивателните.
Събуди се късно, някъде след десет. Поръча си кафе по телефона и влезе в банята. Телефонът иззвъня, когато се обличаше, тя скочи и грабна слушалката.
— Рецепцията, мадам — обади се равнодушен мъжки глас. — За вас е оставено писмо, да го изпратя ли горе?
— Да! — по-рязко от необходимото отвърна Хелга, изпитала горчиво разочарование, че това не е Гренвил.
След няколко минути на вратата на стаята почука пиколо с букет рози и бял плик в ръка. Съдържанието на писмото я хвърли в дълбоко отчаяние.
„НАЛАГА МИ СЕ ДА ЗАМИНА ПО РАБОТА, пишеше Крис. СНОЩНАТА НИ ВЕЧЕРЯ БЕШЕ ПРЕКРАСНА. НАЛИ СЛЕД ДВА ДНИ ЩЕ ВИ ВИДЯ ОТНОВО?
ОСТАВАМ С НАДЕЖДА,