Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
— Тук е много хубаво! — възкликна изненадано Хелга и се отпусна на стола, който Гренвил издърпа за нея. — Нямах представа, че в Париж все още има подобни места!
Гренвил и Клод си размениха по една доволна усмивка.
— Както виждате, има — седна насреща й младият мъж. — А това е едно от моите най-любими заведения… Кажете, моля, бихте ли приели рибено меню за обяд?
— Да.
— Тогава по шест белонски, Клод — погледна нагоре Гренвил. — А после филе от кардинал… И бутилка мускаде, разбира се…
— Разбрано, мосю Гренвил — кимна дебелият. — Желаете ли аперитив?
Гренвил погледна Хелга, която поклати глава.
— Само за минутка — кимна Клод и изчезна.
— Няма да бъдете разочарована — каза Гренвил. — Тук правят най-доброто филе от кардинал в Париж. Сосът се приготвя от особен крем с датски скариди и бяло месо от омари… Наистина е нещо великолепно — отвори табакерата си и я поднесе на Хелга.
Тя си взе цигара и отбеляза:
— Красива табакера…
— Да — кимна той. — Подарък ми е от един австрийски граф… Свърших му някаква дребна услуга… — в съзнанието му се върнаха ужасните часове, през които беше принуден да лашка дебелото женище из дансинга.
Хелга внимателно го погледна. Стори й се, че в тъмните очи на младежа проблеснаха хумористични искрици.
— Какво правите в Париж? — попита тя.
— Малко бизнес и малко развлечения — усмихна се той и размаха ръце. — Но за вас със сигурност може да се каже, че сте тук да си купите дрехи, нали? Дълго ли ще останете?
— Аз също съм тук по работа, но наистина мисля да си купя малко дрехи — отвърна тя.
Гренвил изглеждаше искрено изненадан.
— Не мога да повярвам, че красива жена като вас е дошла в Париж по работа! — възкликна той, после изведнъж се плесна по челото. — Господи, Ролф!… Вие сте самата мадам Ролф! Какъв съм глупак!
Клод поднесе мидите, разположени в легла от натрошен лед, после почтително се поклони:
— Смея да заявя, че са наистина фантастични, мосю Гренвил. Сам си ги храня и отглеждам…
Гренвил опита една мида, кимна с глава и дебелият доволно се оттегли по посока на кухнята.
— Мадам Ролф! — въздъхна отново Гренвил. — Не мога да разтворя вестник, без да се натъкна на името ви. Признавам, че съм поласкан… По едно съвпадение сме отседнали в един и същ хотел, представяте ли си?
Хелга открито го погледна в очите.
— Аз съм наистина една богата жена — рече. — Но това не означава, че животът ми е безкраен празник.
Гренвил отвърна на погледа й и бавно кимна с глава.
— Мога да си го представя… Вечно в обектива на репортерите, никаква свобода, клюки и огромна отговорност… — ръцете му сръчно разтвориха черупката на една мида: — Да, наистина не ви е лесно…
— С какво се занимавате? — прямо го попита Хелга. Вече искаше да знае всичко за този вълнуващ мъж.
— С това-онова — отвърна Гренвил. — Дайте да не си разваляме обяда със скучни приказки за бизнес. Париж е в краката ви. Най-вълнуващият град на света! — след което се впусна в дълъг монолог за Париж. Говореше толкова интересно, че Хелга забрави за храната и слушаше като омагьосана. Продължи да говори и след поднасянето на филето от кардинал, същото правеше и при кафето.
— Никога не съм се хранила така добре — усмихна се накрая Хелга. — Нито пък съм била просвещавана по такъв начин…
Гренвил отвърна на усмивката й и леко сви рамене.
— Храната наистина беше великолепна — кимна той. — А пред слушател като вас просто не мога да не се разбъбря… Моля за извинение… За съжаление ми предстои една скучна делова среща и ще трябва да ви върна в хотела…
Остави я сама, за да оправи сметката и да размени няколко думи с Клод. След неизбежните ръкостискания и любезности двамата най-сетне се озоваха на улицата при паркираната кола.
Той завъртя стартерния ключ и тихо промълви:
— Питам се дали бихте приели да повторим този обяд… Обещавам да не говоря толкова много… — на лицето му се появи ослепителната усмивка: — Зная едно много приятно ресторантче във Фонтебло. Искате ли да отидем там утре вечер?
Хелга не се поколеба, този мъж определено й харесваше.
— С удоволствие.
Той паркира пред „Плаца Атене“ и я придружи до асансьора. Чакаха спускането на кабинката и се гледаха.