1Q84 (Книга трета)

По някое време се оттеглила и сега е накъм седемдесет и пет. Притежава пари в изобилие, което й позволява да живее охолно в просторната си резиденция и да не дължи никому нищо. За какво й е на една такава жена да организира нечие убийство?

Все пак Ушикава реши да се поразрови още по-дълбоко. Една от причините бе в неуспеха му да открие дори и най-малката улика, а друга — че имаше нещо около приюта, което не му даваше мира. Не че намираше нещо неестествено в това да се създава безплатен приют за жени, жертви на домашно насилие. Напротив: обществото има нужда от подобни големи, полезни услуги. Вдовицата притежава необходимите финансови средства и жените вероятно са й безкрайно благодарни за грижите й. Онова, което всъщност го смущаваше силно, бе охраната на блока, в който се помещаваше приютът — масивната заключена порта, немската овчарка, камерите за наблюдение — прекалено усилена за подобен вид заведение. Прекалено излишна.

Като начало Ушикава направи справка за собствеността върху земята и къщата на вдовицата. Такива сведения са достъпни за обществеността и лесно се установяват с едно посещение до градската управа. И двата нотариални акта — и за земята, и за сградата — бяха само на нейно име. Не бяха ипотекирани. Всичко си беше чисто и просто. Понеже беше частна собственост, вероятно и данъкът върху имота ще да е бил солиден, но тя нямаше вид на човек, който би се притеснил да го плаща. И бъдещият данък наследство вероятно щеше да е огромен, но и това, изглежда, не я притесняваше — нещо съвсем необичайно за богатите хора, които, според личния опит на Ушикава, най-много мразят да плащат данъци.

След смъртта на съпруга й продължаваше да живее сама в просторната резиденция. Е, най-вероятно си имаше и куп слуги, което значеше, че не е съвсем сама. Имала две деца, от които едното — синът — поел ръководството на компанията. Синът имал три деца. Дъщеря й се омъжила, но починала от болест преди петнадесет години. Не оставила след себе си деца.

Дотук всичко лесно се установи. Но щом се опита да задълбае по-дълбоко в миналото на тази жена, пред него изневиделица се изпречи някаква солидна стена. Оттам нататък всичките му пътища бяха отрязани. Стената беше висока, а вратата бе заключена с многобройни брави. Единственото, което Ушикава установи със сигурност, бе, че жената държи всичките й частни дела да са далече от погледа на обществото. И че не жали нито усилия, нито пари за осъществяването на тази си политика. Никога не се отзовавала на каквито и да било запитвания, нито правела публични изявления. И колкото и документация да обърна, така и не намери нито една нейна снимка.

Телефонният й номер фигурираше в указателя на район Минато5. И понеже стилът на Ушикава бе да атакува директно всички препятствия, той го набра. Още на второто позвъняване се обади мъж. Ушикава му даде някакво измислено име и името на една инвестиционна фирма и каза: