Сияние на жена

Безразличие.

— Извинете ме — казах смирено.

— Лидия, помолих те да дойдеш, защото нашите приятели щяха да бъдат много изненадани, ако те нямаше тази вечер. Щяха да те съдят сурово. Не исках да кажат, че си безсърдечна жена…

— Браво! Най-сетне! Отбележете тази широка и добра усмивка, Мишел…

Направих върховно усилие:

— А защо да не завършим вечерта в някое руско заведение?

— Никога не съм те критикувала, Лидия. Винаги съм те защитавала. Ти се ожени за сина ми.

— Престъпление!

— Той много държи на теб.

— Откъде знаете?

— Понякога успява да произнесе името ти. „Мамо“ казва много лесно, много естествено. А тази сутрин го намерих със снимката ти в ръка. Не знам защо ни ненавиждаш толкова. Не е било по негова вина. Всички свидетели на катастрофата го потвърждават. Мисля, че го ненавиждаш само защото вече не го обичаш.

Лидия беше затворила очи. Носеше бледосива рокля и бяла боа, която не пасваше на всичко това. В онзи момент не мислех за това, но сега мисля, за да си спомня по-ясно за нея. Без излишна невинност: мисля си за нея, за да забравя. Всъщност от всичко това няма да остане и следа. И за какво е тогава целият този бяс, целият този шум?

— Лекарите са много обнадеждени. Вече почти не се затруднява да оформя думите, макар и още в безпорядък. При буквите е много обнадеждаващо и има огромен напредък. Гласните са си винаги на мястото. Още малко търпение, скъпа моя, и ще произнася цялата азбука. Със сигурност. Господ няма да ни изостави.

Все по-малко разбирах, истинска еуфория.

— Хорошо — казах аз, защото беше руска дума, която знаех, и която бе подходяща, защото означаваше, че всичко е наред.

Чух смях откъм празненството, но ми се стори, че е от някой по-висок етаж. Един старец се дотътри, като търсеше изход. От десет минути не бях пил нищо и усетих, че започвам да се тревожа: чувствах, че всеки момент ще изтрезнея. Португалчето мина с огромните си очи, защото беше само на десет и имаше да види още много неща.

Лидия държеше в едната ръка сребриста чантичка, а в другата дълго черно цигаре, но това е само малко горчивина, малко лошотия от моя страна. Вятърът си играе с косите й на плажа, откъдето пиша сега, и само споменът се възползва от белите листи.

Един сервитьор дойде и прошепна на Соня, че не е останало нищо, а тя отговори, че приключвало и че вече нямало значение. Чуха се още няколко цигански „ай, ай, ай“, но подмятането вече не срещна отклик. Стиснатите юмруци говорят само за слабостта на юмруците, а пък смелостта е вид залог, защото помага да живеем. Двукраките цигулки коленичат, за да се молят, а онези, които имат особено чувствителни струни се извисяват до ранга на страдивариуси. Може би съществува Паганини. Прекалено крехките цигулки биват елиминирани, защото се изисква и издръжливост. Сеньор Галба е сред равни нему, за да отсъди качеството на дресурата, от дясната страна на някакъв непознат за нас познавач. Ще има бъдеще: да принесем жертва, да принесем жертва. Победените се опиват от бъдещите си победи. Болеше ме тилът, вероятно от лъка.