Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
44 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
Топката се търкаля по пода, лъкатушейки между мебелите. Щом достига креслото на Марта, където седи Линож, тя отскача на два пъти от земята, набирайки височина. На третия отскок тупва в скута на Линож. Той я вдига.
СИНОПТИЧКА (държи сандвич): … колкото един хубав сандвич с пържен колбас! Особено ако колбасът е първокласният телешки салам „Смайл-Бой“!
ЛИНОЖ: Той стреля…
Линож запраща топката със свръхестествена сила към телевизора. Тя попада точно в центъра на екрана, изпращайки Синоптичката, сандвича ѝ и графиките на двете бури директно в електронното царство на сенките. Хвърчат искри.
ЛИНОЖ: … и бележи кош!
45 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ, С ДЕЙВИ.
Момчето все още тича по средата на улицата и крещи с цялата сила на дробовете си.
ДЕЙВИ: Госпожа Кларъндън! Някой е убил госпожа Кларъндън! Цялата ѝ къща е в кръв! Едното ѝ око е извадено! Господи, видях го как виси на бузата ѝ! Помощ!
Хората надзъртат през прозорците си и се показват на вратите си. Естествено, всички познават Дейви, но преди някой да е успял да го успокои, пред него рязко спира голям зелен линкълн — досущ като полицейска кола, засякла превишил скоростта водач. На вратите ѝ пише: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ „АЙЛЪНД-АТЛАНТИК“. От нея излиза солиден джентълмен с делови костюм, вратовръзка и палто (вероятно това е единственият официален костюм в целия Литъл Тол). Може да се забележи сходството на джентълмена с нелепия манекен от верандата на магазина. Това е Роби Бийлс — местният тузар, още по-противният баща на противното хлапе Дон Бийлс. Той стиска Дейви за раменете и силно го разтърсва.
РОБИ: Дейви! Дейвид Хоупуел! Спри веднага!
Дейви млъква и постепенно възвръща самообладанието си.
РОБИ: Какви ги вършиш, защо си се разтичал по средата на пътя?
ДЕЙВИ: Някой е убил госпожа Кларъндън!
РОБИ: Глупости, какви ги дрънкаш?
ДЕЙВИ: Има кръв навсякъде. Едното ѝ око е извадено и виси… виси на бузата ѝ!
Дейви избухва в ридания. Наоколо започват да се тълпят хора, които наблюдават с интерес мъжа и момчето. Роби бавно пуска Дейви. Нещо се е случило, нещо сериозно (може би) и ако е така, Роби е човекът, който трябва да провери какво става. Виждаме как тази мисъл постепенно озарява лицето на кмета.
Роби се оглежда и очите му се спират на една дама на средна възраст, наметната с пуловер, която все още държи в ръцете си купата с тесто, с която е излетяла от кухнята си.
РОБИ: Госпожо Кингсбъри! Погрижете се за него. Дайте му топъл чай… (Замисля се.) … или не, по-добре малко уиски, ако ви се намира.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ще се обадите ли на Майк Андерсън?
На лицето на Роби се появява кисело изражение. Двамата с Майк не се обичат особено.
РОБИ: Първо аз ще огледам.
ДЕЙВИ: Внимавайте, господин Бийлс. Тя е мъртва… но ми се струва, че в къщата ѝ има някой…
Роби го поглежда с раздразнение и досада. Без съмнение хлапето е изпаднало в истерия. Възрастен мъж с типичното за Нова Англия обветрено, грубовато лице пристъпва напред.
ДЖОРДЖ КЪРБИ: Трябва ли ти помощ, Роби Бийлс?
РОБИ: Не, Джордж. Ще се справя и сам.
Кметът се качва в зеления линкълн. Колата е твърде голяма, за да направи обратен завой на улицата, ето защо Роби навлиза в двора на една от къщите, докато маневрира.
ДЕЙВИ: Не биваше да отива сам…
Тълпата на улицата (която не спира да се увеличава) гледа подир колата на Роби, отдалечаваща се към къщата на Марта Кларъндън.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Да влезем вътре, Дейви. Няма да давам уиски на дете, но ей сега ще сложа чайника.
Тя го прегръща през рамо и го води към дома си.
46 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Линкълнът на Роби спира пред дома на Марта и кметът излиза от колата. Оглежда пътечката, преобърнатата проходилка и отворената врата. Над лицето му се спуска сянка на угриженост — може би нещата действително са по-сериозни, отколкото е предполагал… Въпреки това Роби крачи по пътечката към къщата. Има ли друг избор? Да остави работата на всезнайкото Майк Андерсън? В никакъв случай!