Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Мощен порив на вятъра ги блъска в лицата, карайки ги да залитнат назад. Двамата поглеждат в посока към океана. Пие не го виждаме, но пък за сметка на това чудесно чуваме как вълните се блъскат в брега.
ХАЧ: Това все повече ми заприличва на майката на всички бури, а?
Майк не му отговаря. Не е и нужно. Влизат в джипа и потеглят.
29 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА ВЕРАНДАТА ПРЕД МАГАЗИНА.
Нов порив на вятъра. Висящите кошове за лов на омари се люлеят и се блъскат един в друг… а пропелерът върху шапката на манекена бавно започва да се върти.
30 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.
Пипа все още е заклещена между стойките на парапета, но до нея на стълбите седи Моли и момиченцето се е поуспокоило. Децата продължават да се тълпят пред Пипа и да я гледат. Моли я глади по косичката с едната си ръка. В другата си ръка държи филията с ягодово сладко на детенцето.
МОЛИ: Всичко ще бъде наред, Пипа. Майк и баща ти идват насам и Майк ще те измъкне.
ПИПА: И как ще ме измъкне?
МОЛИ: Не знам. Може би с магия!
ПИПА: Гладна съм!
Моли пъха ръка между стойките и поднася филията към устата на Пипа. Момиченцето яде. Другите деца ги наблюдават със затаен дъх. Едно от хлапетата е петгодишният син на Джил Робишо.
ХАРИ РОБИШО: Може ли да я нахраня, госпожо Андерсън? Веднъж на панаира в Бангор храних една маймуна.
Другите деца се смеят, но на Пипа не ѝ е смешно.
ПИПА: Аз не съм маймуна, Хари! Аз съм момиче, а не маймуна!
ДОН БИЙЛС: Вижте ме, аз съм маймуна!
И Дон започва да скача в подножието на стълбата, като се чеше под мишниците и се „прави на маймуна“ с такава отдаденост, на която е способен само четиригодишен малчуган. Другите деца тутакси започват да му подражават.
ПИПА: Аз не съм маймуна!
Пипа се разплаква. Моли я гали по косата, но този път не може да я утеши. Да се заклещиш между стойките на парапета, си е неприятно, но да те нарекат „маймуна “, е сто пъти по-лошо.
МОЛИ: Деца, престанете! Това, което правите, не е хубаво! Наранявате чувствата на Пипа!
Всички, с изключение на Дон Бийлс, спират. Той обаче продължава да подскача и да се чеше.
МОЛИ: Дон, стига вече! Държиш се лошо!
РАЛФИ: Дон, престани! Мама каза, че се държиш лошо!
Ралфи се опитва да го удържи. Дон го отблъсква и крещи.
ДОН: Аз съм маймуна!
Дон удвоява усилията си — напук на Ралфи… и на майка му, естествено. Тогава вратата се отваря и вътре влизат Майк и Хач. Хач веднага вижда какъв е проблемът и реагира със смесица от страх и облекчение.
ПИПА: Татеее!
И отново започва да се мята, мъчейки се да се освободи.
ХАЧ: Пипа! Стой спокойно! Ще си откъснеш ушите!
РАЛФИ (обръща се към Майк): Татко! Пипа си заклещи главата, а Дон не спира да се прави на маймуна.
Ралфи се хвърля в обятията на баща си. Майк го вдига, а Хач се качва по стълбите при дъщеря си и прикляква до нея. Моли гледа иззад раменете му към съпруга си, изпращайки му безмълвно съобщение с поглед: „Направи нещо, моля те!“.
Симпатично русокосо момиченце с две плитки дърпа белите „месарски “ панталони на Майк. Почти цялата ѝ порция ягодово сладко е размазана отпред по блузката ѝ.
САЛИ ГОДСОУ: Господин Андерсън? Аз престанах да се правя на маймуна. Веднага щом тя ми каза.
И Сали посочва към Моли. Майк внимателно я отдръпва от себе си. Четиригодишната Сали бързо пъха пръстче в устата си.
МАЙК: Браво, Сали! Трябва да те пусна, Ралфи!
Веднага щом го прави, Дон Бийлс блъска Ралф.
РАЛФИ: Ей! Защо ме блъсна?
ДОН БИЙЛС: Защото се правиш на умник!
Майк хваща Дон Бийлс и го вдига на нивото на очите си. Малкото грубиянче изобщо не изглежда уплашено.
ДОН БИЙЛС: Не ме е страх от теб! Баща ми е кмет на града! Той ти плаща заплатата!