Невинна кръв

Папският печат.

Страхът ѝ изведнъж се засили още повече.

„Какво търсят тук от Ватикана?“

Огледа се, но не видя никого и подкара Блекджек към конюшнята. Щом стигна до плъзгащата се врата, дръпна юздите, скочи на земята и без да пуска пистолета, поведе коня към вратата.

Преди пръстите ѝ да я докоснат, тя се отвори сама. Нечия ръка се стрелна напред, сграбчи нейната като в менгеме и я издърпа през прага. Сепната, Ерин изпусна юздите на Блекджек.

Нападателят ѝ я придърпа в мрака на конюшнята и вратата се затръшна зад нея - конят остана отвън. Ерин рязко се завъртя и изрита. Ботушът ѝ улучи нещо меко.

-      Ох. По-леко, Ерин.

Тя моментално позна гласа.

-      Джордан? Какво правиш тук?

Ръцете я пуснаха.

Светна фенерче и бялото сияние освети лицето на Джордан. Зад рамото на сержанта тя забеляза Нейт — беше пребледнял и опулен.

Джордан разтърка корема си и ѝ пусна една от кривите си усмивки, която незабавно я освободи от напрежението ѝ. Беше с униформени панталони и бяла риза с разкопчана яка и навити ръкави.

Тя го прегърна. Беше топъл и естествен; ужасно ѝ хареса колко лесно е отново да се озове в обятията му.

-      Не мога да повярвам, че си ти - прошепна тя в гърдите му.

-      В плът... макар и малко пострадал след този твой ритник.

Тя се отдръпна и го погледна. Еднодневна четина покриваше като сянка четвъртитата му брадичка, сините му очи ѝ се усмихваха, а косата му бе пораснала. Тя прокара пръсти през гъстите пшениченоруси кичури и го придърпа да го целуне.

Ужасно ѝ се искаше да удължи момента, да остане в обятията му, може би да го замъкне горе на сеновала, но тревогата я накара да се отдръпне.

-      Блекджек - каза тя. - Конят ми. Трябва да го приберем. Отвън има нещо...

Обърна се към вратата и в същия миг се разнесе цвилене, което раздра нощта и бързо секна. Преди някой да успее да помръдне, нещо тежко се блъсна в стената. Тримата избягаха навътре, към другите коне. Ерин погледна към вратата.

„Не, моля те, не..."

Представи си Блекджек с доверчивите очи и мекия нос, начина, по който танцуваше, когато бе радостен, тихото пръхтене, с което я посрещаше всеки път, когато влизаше при него.

Джордан извади черен, зловещ на вид картечен пистолет „Хеклер & Кох“ МР7.

Ерин вдигна малкия си „Глок 19“ и каза:

-      Трябва ми нещо по-голямо.

Джордан връчи фенерчето на Нейт и посегна към колана си. Извади своя „Колт 1911“ и ѝ го подаде - същия пистолет, който ѝ бе давал и преди. Тя сви пръсти около дръжката му и се почувства в по-голяма безопасност.

Обърна се да даде глока на Нейт, да му предложи някаква защита - и в този миг се появи някакъв непознат, който излезе от по-плътните сенки зад специализанта. Беше с парадна тъмносиня униформа с два златни кръста, пришити на реверите.

„Капелан?“

-      Съжалявам, че трябва да прекъсна радостното ви събиране - каза непознатият. - Време е обаче да се махаме оттук. Потърсих за други изходи, но предната врата си остава най-разумното решение.